Днес, на 11 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Влас. Свети Власий се почита като покровител на едрия впрегатен добитък.
Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
Вярва се, че единствено на Власовден (Муковден) воловете не са „стегнати и препасани с девет колана“ и поради това е грях да бъдат впрягани.
За здравето на воловете и предпазването им от болестта „влас“ се пекат обредни хлябове, наричани „Света Петка“, „Блага питка“, „Власувина“, от които раздават на съседи и роднини като мучат по подобие на кравите и биволиците.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка.
В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им.
Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.
В чест на св. Влас в Перущица се е спазвал обичай, наричан „Муканица“. След общоселският курбан, хората се прибират по домовете си със запалени свещи в ръце като през целия път мучат като крави, цвилят като коне и блеят като овце.
В някои райони орачи излизат извън селото, където се борят, имитирайки сблъсък между волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.
В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното.
Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.
