Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа от 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, е земетресението при симитлийското село Крупник в началото на Кресненското дефиле.
На 4 април 1904 година районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер. Трусовете в района на с. Крупник и Кресна продължават да са чести и днес, за щастие – със слаба сила.
От разрушителните 7,8 по Рихтер са минали 115 години, но местните казват, че треперят да не се събуди разлома под тях. Повечето са чували за една теория, че при големите катаклизми имало цикличност от 100 години. Едни вярват в това и все се кръстят, когато се разлюлее земята. Радват се, че са се разминали с леки трусчета и казват – ей така да е, нека отпушва земята, а не да трупа напрежение.
Няколко легенди – само те са останали в паметта на хората след унищожителното земетресение в Крупник на 4 април 1904 година. Тогава мощни трусове първо от 7.2, а минути по-късно и унищожителните 7.8 по скалата на Рихтер, изравнили със земята малкото тогава селце. Жертвите били малко, защото по това време високо строителство не е имало. Разрушени били само малките кирпичени къщички. Разказите за промените в релефа след земетресението са смразяващи.
По публикацията работи: Велислава Велева
