Учени откриха нова формула на леда, която променя разбиранията ни за водата

153
Снимка:Pixabay

Изследователи от лондонския Юнивърсити колидж, съвместно със свои колеги от университета на Кембридж, са открили нова форма на леда, която повече от всички други известни типове лед прилича на вода в течно състояние. Откритието може да промени разбирането за жизненоважната течност и многобройните ѝ аномалии, съобщава сайтът на учебното заведение. 

Новооткритият лед е аморфен, т.е. молекулите му са в хаотична форма, а не подредени, както в обикновения кристален лед. Макар и рядкост на Земята, аморфният лед е основният вид, който се среща в космоса. Причината е, че в студената космическа среда на ледът не разполага с достатъчно топлинна енергия, за да образува кристали. За да получат новия вид лед в лаборатория, учените са използвали процес, наречен топково смилане. За целта те са разклащали енергично обикновен лед, смесен със стоманени топчета, в контейнер, охладен до минус 200 градуса Целзий.

В резултат вместо натрошени парчета обикновен лед е получена нова аморфна форма, която има същата плътност като течната вода. Новият вид е наречен аморфен лед със средна плътност (MDA). Външно MDA наподобява фин бял прах. Учените смятат, че той може да се намира в ледените спътници на планетите от външната Слънчева система. Приливните сили на газовите гиганти Юпитер и Сатурн може да имат същия ефект върху леда, както топковото смилане.

При нагряване и рекристализация аморфният лед със средна плътност отделя необичайно голямо количество топлина. Това означава, че той е способен да предизвика тектонични движения и „ледени земетресения“ в плътната ледена покривка на тела като юпитеровата луна Ганимед. Учените отбелязват, че досега са били известни 20 кристални форми на леда и само две аморфни. Последните два типа са съответно с висока и ниска плътност. Досега се е смятало, че лед със средна плътност не съществува, но новият експеримент опровергава това схващане.

„Нашето изследване показва, че аморфният лед със средна плътност попада точно в този интервал. Откритието може да промени разбирането ни за водата и многобройните й аномалии“, пишат авторите на изследването в сп. „Сайънс“. „Водата е в основата на всичко живо. Нашето съществуване зависи от нея, ние стартираме космически мисии в търсенето й, но от научна гледна точка жизненоважната течност е слабо проучена“, допълват изследователите.

По публикацията работи: Велислава Велева