Михаил Миков: Подмяната на политиката с лично представителство доведе до парламентарната криза в България

Специално за медия „Нова вест“ известни политици отговарят на въпроси, свързани с парламентарната криза в страната, предстоящите избори и най-наболялите проблеми от българската действителност.

Михаил Миков е политик с изключително богата биография. Той е бивш председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия, и лидер на коалиция БСП Лява България, преди парламентарните избори през 2014 г. Миков е юрист по образование и дългогодишен парламентарист. Бил е консултант по редица законопроекти във Великото, 36-то и 37-то Народно събрание, народен представител в следващите четири състава на законодателния орган от МИР 5 – Видин, председател на 42-то Народно събрание и председател на парламентарната група на коалиция БСП Лява България в следващия парламент. Михаил Миков е министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. в коалиционното правителство на Сергей Станишев. Бил е и заместник-председател на БСП, отговорен за парламентарната дейност и съдебната система.

– Господин Миков, какви бяха причините, според Вас, да не се сформира редовно правителство в рамките на 48-то Народно събрание?

Основната причина е силната фрагментация на парламентарно представените партии. В същото време подмяна на политиката с лични отношения, с междуличностни конфликти и нападки. Това доведе до тази фрагментация и в крайна сметка перспективата е изчистване на политиката. Появата отново на лявото и дясното като основни политически линии, които отразяват обществения интерес, интересът на големи групи от хора. Това е смисъла на партиите, другото е лични симпатии. Другото е подмяната на политиката с лично представителство. Това точно не даде възможност да се формира мнозинство в този парламент, а от там вече и правителство.

Въпросът с правителството е функция на мнозинството. В крайна сметка, не е въпросът, защо няма кабинет, а защо не може да се излъчи политическо мнозинство в Народното събрание.

– Какви, според Вас, са най-адекватните мерки, които могат да се предприемат за овладяване на имигрантския поток?

Различни са мерките. Различни са действията. Що се отнася до имиграцията мисля, че служебното правителство напоследък предприе доста активни действия, включително заедно с държавното обвинение, в лицето на Прокуратурата, за да има резултати.

Смятам, че борбата с миграцията трябва да се осъществява на цялата територия на страната, а не само на границите. Виждаме, че когато борбата се води на границата, има дори жертви от страна на полицията. Много по-сериозна трябва да бъде работата на оперативните служби в установяване на тези, които осъществяват тази престъпна дейност. Тук става въпрос за една упорита, последователна, оперативна, „тиха“ работа. Тя сигурно не е толкова интересна за медиите, много по-интересно е, когато има екшън. Но в същото време смятам, че е много по-резултатна.

Второто действие, което трябва да предприемем, е външнополитическо. Много по-твърдо отстояване на нашите интереси и роля като защитници на Европа от нелегалната имиграция. Виждаме, че Европейската комисия няма разбиране за ролята на България, включително и бързият отказ за някакво допълнително финансиране. А за Шенген, да не говорим.

– Очаквате ли по-добро представяне на Левицата на предстоящите избори?

Левицата е минимализирана, специално БСП, фрагментирана, така че все още не мога да дам някаква сериозна прогноза, но едва ли. Спорът за първото, за второто, за третото място е в дясно. Това определя и мястото на Левицата, независимо дали говорим за БСП или за други леви партии или коалиции, които могат да влязат в парламента.

Това, че БСП може да си вдигне резултата с три, пет, десет мандата, няма да промени съществено дясното представителство в Народното събрание, независимо от лошите взаимоотношения между водещите сили в Десницата – ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“. Те на практика би трябвало да нямат някакви противоречия, защото представляват едни и същи интереси, но в момента очевидно противопоставянето по тази ос е много голямо.

– Благодарим Ви за този разговор!