Разгорещени разговори се проведоха по темата за това готова ли е България за еврото и ще има ли спекула с цените. Темата коментираха икономистите Емил Хърсев, Михаил Кръстев, Любомир Дацов и Георги Вулджев. Остри реплики си казаха Любомир Дацов и Георги Вулджев. Вулджев определи Еврозоната като „една тиктакаща фискална бомба“, основавайки се на два конкретни критерия. По негови думи Еврозоната не е двигател на икономическия растеж. Според Емил Хърсев и в момента сме в абсолютно същия риск. Според Михаил Кръстев нито ще обеднеем чувствително, нищо ще забогатеем чувствително. А по думите на Любомир Дацов 80% от населението няма да усетят нищо
„20 години, след като еврото работи в България и от икономическа гледна точка нищо няма да се промени, променят се само институционални обвързаности и защити, би трябвало да сме готови. Едни 80% от населението няма да усетят нищо”, заяви Любомир Дацов в ефира на Нова телевизия.
„Инфлацията в България винаги е била външна в България. 60-70% идва през цените внос-износ. Грешката, която направихме, е, че удължихме процеса много дълго”, смята Дацов.
Според Емил Хърсев колкото по-дълго продължава процеса, толкова повече изисквания ще се поставят. „Всичките законови промени биха отнели 2-3 работни дни”, смята Хърсев.
Георги Вулджев коментира, че кредитните агенции предвиждат, че ще отложим влизането в Еврозоната заради високата инфлация.
„По отношение на цените, спекулата – имало го е като проблем и другаде, например в Хърватия. Но, ето, там казват, че са го овладели за около 1 месец”, заяви Вулджев. „Основните аргументи „против” бих ги обобщил с две категории. Първо Еврозоната отдавна не е двигател на икономическия растеж. Освен това има много задлъжнели икономики. Като се комбинират тези две неща, това е една тиктакаща фискална бомба”, смята Вулджев.
„И в момента сме в абсолютно същия риск”, контрира Емил Хърсев.
„Противниците на еврото твърдят, че от нашия еднолентов път, ако преминем на магистрала, е силно опасно. Просто, защото е по-голяма, по-комфортна и се вдига по-висока скорост. Проблемът е ако не правиш реформи”, каза Любомир Дацов. „В Еврозоната имаш по-голяма гъвкавост за тези реформи. Да, има рискове, но те са управляеми”, смята още той.
Според Михаил Кръстев въпросът продължава да бъде по-скоро политически. „Гуверньорът на БНБ също каза това. България няма да може да се присъедини към Еврозоната от другата година, защото не правим нищо за това. Нито БНБ, нито финансовото министерство правят нещо, за да се подготвим за приемането на еврото”, обясни Кръстев.
Според него е нелогично ако има някаква спънка, законите да се приемат в годината, в която вече трябва да преминаваме към техническите обстоятелства, свързани с приемането на еврото.
„Нито ще обеднеем чувствително, нищо ще забогатеем чувствително. Отделни социални групи могат да вдигнат малко своя жизнен статус, други да го свалят, но няма да е съществено. Не трябва да влизаме в апокалиптични сценарии, нито, че ще станем изведнъж много богати. Колко е богато населението зависи от производителността на труда, от развитието на предприемачеството”, заяви Михаил Кръстев.
„Това, че в Еврозоната все още нито една държава не е по-бедна от нашата, не означава, че ние трябва да влезем в нея и влизайки в нея, ще се развиваме по-бързо. За да видим дали ние ще можем да се развиваме евентуално по-бързо, влизайки в Еврозоната, трябва да видим държавите, които са влезли в Еврозоната, как са се развивали през годините. Някои се развиват бързо, например Германия и Холандия, други почти не се развиват на практика. Една Полша в момента изпреварва държави като Португалия. На едно и също ниво е като Италия по стандарт на живот, при положение, че през 1990-2000 г. е била много по-ниско“, коментира Георги Вулджев.
При тези думи, Любомир Дацов го прекъсна с думите: „Извинявай, каква ти е тезата в края на краищата, че от всички тези не разбрах нищо?“
„Ами, да, ти по принцип никога не разбираш нищо. Тезата ми е много проста. Тезата ми е, че Еврозоната не дава възможност за изпреварващ растеж. Държавите, които са извън Еврозоната, а са в ЕС, се развиват по-бързо“, отговори Вулджев.
„Аз не казвам, че всичките поддръжници срещу еврото, никога не са работили тази работа, никога не са управлявали нещо, нито са били на управленска позиция, нито са взимали решения, защото част от това да бъдеш в Еврозоната, е да имаш социалния опит, който повечето от тези хора го нямат. Те никога не са се подписвали срещу заплатата на някого, не са носили такава отговорност. Големият проблем, който те ще направят с цялата си позиция, макар да казват, че са за валутния борд, е, че ще докарат дотам, че валутният борд трябва да бъде отменен. Не може да гласувате срещу еврото и да продължавате да сте вързани за еврото“, посочи Дацов.
„Значи, единият вариант е – влизаме в Еврозоната, другият не виждам какъв е. Алтернатива няма“, каза на висок тон Емил Хърсев.
По публикацията работи: Пламена Сутева
