Едина много доре структуриана публикация на автора Георги Костов обществена личност, публицист и извествен с джижението за защита на културната и национална идентичност „Непознатите“
Истината е вредна за вас. В последните години в българската народопсихология още повече започна да се налага, че „политик“ е лоша дума и оприличава лоши хора. За жалост до там я докарахме. Не истината, е че за жалост до там я докараха „политиците“. Ще се постарая да бъда максимално обективен и да изложа само факти от междуредието на пропагандната токсична информационна среда.
Отричането „Аз не съм политик“. Първият основен факт е масовото бягане от лична политическа отговорност. Има и такива които не бягат, но те са от отдавна в играта. Всеки иска да влезе във властта и да остане сух. Много личности, които са на политически постове прокламират това. Служебни или редовни, политическите постове ги заставят да са политици, но им се иска без последици. Отичането е в основата на де легитимация на политическият елит.
Криенето „Ние се учим“. Втория факт е липсата на личностно присъствие. Повечето политически субекти са пълни с кухо съдържание. За да се следва определена линия на политико-икономически интереси, не са удобни хора с опит, позиции и мнение защото могат да форматират посоката и да превземат лидерството. Това е основната причина държавата да не използва интелектуалният и личностен капацитет на народа в управлението.
Щетите. “Никога няма да сме с тези“. Народа масово не гласува и не се интересува от държавната политика. Партиите от своя страна се интересуват единствено и само от тези, които все още са останали да гласуват и да гласуват пак за тях. Страхът от електорални щети е в основата на политическото мишкуване пред държавническото поведение.
Вменяване „Това е модела Борисов, Радев, Нексо , кал и каскети т.н“. Отново и отново пропаганда. Ние не гледаме сблъсъци на идеи, а сблъсъци на пропагандни машини, а зад пропагандните машни седи едно единствено нещо – интерес. Но не какъв да е интерес, всякакъв без един – интересът на държавата и хората
Защо няма правителство? Защо пак има избори ?
Тези, които отиват да гласуват отиват и гласуват с презумпция за „най-малкото зло“. Тези, които обаче се явяват считат, че те са доброто. Ние гласуваме за най-малкото зло, но те след това не считат, че трябва да си цапат ръцете и да направят избор на най-малкото зло. Обвиняват се другите и се отива на нови избори, а тези които гласуват стават все по малко, защото взимат пример от политиците.
Избори 2023
Първо и основно, което е ясно на всички. Няма невинни и предизборната математика никога не излиза. Политическите партии ще използват познати похвати за пребоядисване и подмамване на избирателя. Ето и основните политически рецепти в българската предизборна кухня:
„Тюрлюгювеч или познат още като манджа с грозде“
Смесват се два или повече манджи и се слага ново име. Забърква се на слаб огън и се поднасят с иновативен привкус
„Постната пица“
Пицата е недостатъчна, но не се променя или добавя нищо, само цената в менюто се покачва. Знаеше каква е на вкус поръчай си пак с инфлационната добавка
„Супа с миродия“
Стахотна на мирис, но само вода и миродия. Миришеш я и си фантазираш страхотно угощение, но накрая пиеш една студена вода.
Хумористичното кулинарното отклонение описва очакването и предлагането в политическият живот на България. Самите партии се стараят да ни разказват едни приказки за лека нощ без щастлив край и с очакване за кошмари. Обединителят от своя страна консумира властта докарана му от обединените разединителни сили на доброто. Той умело насочва негативите от консумацията на властта към шарлатаните и народните избраници. И докато кервана си върви задкулисните пагони наместват пионките за по усилено консумиране на властта.
Истината е вредна за вас защото политическата ни система е в разпад. Когато българинът го заболи до толкова, че да не може да търпи ще е късно.
