1 февруари е. Днес е голям празник. На днешния ден българската православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон. Този празник е свързан с куп традиции и обичаи, като за жените и за мъжете има различни обреди за спазване. Твърди се, че Свети Трифон е живял праведно и е загинал мъченически заради вярата си. Свети Трифон се счита за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. Много хора празнуват имен ден днес
На всяка трапеза трябва да се сложат няколко ястия, а рецепти за някои от тях ще ви дадем и от jenata.blitz.bg.
Нека първо обаче разберем малко повече за историята на празника:
Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба.
По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.
През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята за началото на земеделската или селскостопанската година. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница и се празнува на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо.
Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото.
На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.
Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. Мъжът се прекръства, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.
След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза.
На земята, върху дълги пешкири, се нарежда храната. Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително – вино.
По средата се слага голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“ Избира се цар на лозята, обикновено имотен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с друг венец.
Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото.
Там спират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял котел вино, първо дава на царя да пие, след това черпи цялата свита. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.
Царят отговаря на благословията с „Амин“. Когато стигне до дома си, царят се преоблича с нови дрехи, но остава окичен с венците и сяда на дълга трапеза, за да посрещне хората от цяло село.
Хорото има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро.
Вярва се, че на този ден никой не трябва да се прибере трезвен, защото това не е добра поличба.
Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.
Имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
По публикацията работи: Пламена Сутева
