Eто кои са думите на изминалата 2022 година

Най-често употребяваните думи през 2022 година, според широкомащабно изследване, са: „война“, „инфлация“, „избори“ и „Украйна“.

Изследването се провежда от платформата за грамотност „Как се пише?“. След споменатите думи, в първите десет се нареждат „газ“, „доброволци“, „мижав интерес“, „бежанци“, „хартиена коалиция“ и „рашисти“, съобщиха организаторите.

В кампанията „Думи на годината с Как се пише?“, която се реализира за втора поредна година, всеки имаше възможност да гласува за знаковите думи и изрази за България през изминалата година. В изследването на важните за обществото ни теми за първи път у нас се включва още един компонент – класация на най-употребяваните думи и изрази в медиите на български език.

С помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, са проверени 11 милиона и 300 000 публикации в 7993 онлайн информационни източника – новинарски сайтове, портали, сайтове на електронни медии, блогове и други. Оказва се, че най-използвани са „България“, „Русия“, „Украйна“, „война“, „Европа“, „САЩ“, „политика“, „министър“, „цена“, „дете“, „помощ“. Сред класиралите се в първите 20 са и „газ“, „енергия“, „управление“ и „икономика“.

Решаващо за нас като общество е дали вникваме в процесите, които определят живота ни, нашата роля в тях и отпечатъка, който оставят дълбоко в нас, смятат организаторите на инициативата – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература, и журналистка. Те отбелязват, че като цяло думите, които хората са предложили и избрали, са нерадостни и негативни, но и сянката на войната не дава възможност за по-ведро настроение. Все пак има лъч надежда в „доброволци“ – думата, която се нарежда на шесто място от участниците в анкетата, макар медиите да не са я лансирали в такава степен, смятат още те. Особено интересно е и да се потърсят пресечните точки и разминаванията между думите, които хората разпознават като важни, и тези, които са водещи за медиите. Анализът тепърва предстои.

Тревогата, неизвестността за бъдещето и страхът личат във всяко от предложенията в анкетата, които получиха най-много гласове, забелязва и Веселина Седларска, член на журито на кампанията. „Ако думите мерят емоционалната температура на една общност, то българите отдавна сме прескочили червената граница, след която започва рисковата зона, и вървим към нови рекорди в нажежаването на обстановката. Няма дори и следа от онова остроумие, което винаги ни е спасявало в трудни времена“, споделя наблюденията си тя.

Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е убеден, че предпочитаните думи са най-ефективната проверка на състоянието на ума, а когато думата на годината е само една или пък три, проверката се превръща в най-бързата и най-афористичната социология. „Освен това те ни сочат и образците на съвременния словесен фолклор – новите думи, които хората и медиите изобретяват, или новите значения, които дават на познатите думи“, допълва медийният експерт.

Изследването на нагласите сред хората се проведе в три етапа. В първия – от 4 до 11 януари – всеки имаше възможност да даде своите предложения за думи на годината на Фейсбук страницата на „Как се пише?“. Този път те бяха за 311 различни думи и израза. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове петчленно жури отся 10. Кои от тях са най-важните за нас като общество, се избираше в анкета от 16 до 21 януари в третия, последен етап, а всеки от анкетираните имаше възможност да посочи до три от предложенията.

Първенецът „война“ има 51 процента, следва „инфлация“ с 40 на сто гласували, а на трето място с по 29 на сто са „избори“ и „Украйна“. Интересна е съпоставката с въпросите, които вълнуваха хората през предходната 2021 г. Тогава на първите три места в анкетата се наредиха некнижовното „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.

Журито в допитването и тази година беше съставено от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси в България и езикови експерти: Павлина Върбанова – доктор по български език, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература, и журналистка, и Захари Карабашлиев – белетрист и драматург.

По публикацията работи: Венета Николова