Бабинден е: Какво не знам за този празник

Бабинден е празник, който се отбелязва от древността, не може точно да се датира неговото начало. Бабинден се отбелязва по нов стил на 8 януари, а по стар стил на 21 януари.

По нашите земи се практикува от незапомнени времена. Свързва се с жените, които помагат при израждането на децата. Те са били винаги на висока почит, възприемали са се като “полубожества”, защото са помагали на детето да премине от единия в другия свят. Интересното е, че няма данни да се празнува от другите народи.

С тенденцията раждането да се извършва в болници, по естествен начин празникът се премества от къщата на селската бабата акушерка в болничното заведение. Вече функциите на бабата за иззети от акушери и гинеколози. Всички обичаи и ритуали, които са се изпълнявали, се насочват към медицинските работници. От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. В нашето съвремие обичаят е променен, но са запазени основни елементи.

Толкова е консервативна традицията към празник като този, че дори и да се чества официално на 8 януари, бабите продължават да го празнуват на старата му дата – 21 януари.

Бабинден в Белослав – преди и сега

В Белослав (старото Гебедже), както и навсякъде в миналото, ражданията са ставали по къщите. Възрастни жени са влизали в ролята на акушерки, наричали са ги „баби”. Във всяко селище е имало по две или три такива, които са били в режим 24/7. По всяко време е можело да им се хлопне на вратата, че еди коя си булка почнала да ражда.

В своя съвременен вариант празнуването на Бабинден на 21 януари в Белослав преминава по определен ред. Всяка година жените от пенсионерските клубове посещават поликлиниката в града. Измиват се ръцете на главния лекар – д-р Станков. Посещават се също Общината, като в кабинета на кмета дори се играе хоро. След това тържествата продължават по квартали в пенсионерските клубове.

На снимките се вижда как възрастни жени отбелязват празника. Винаги се обличат в народни носии, или поне носят елементи от народната ни носия (престилка, кърпа, елек, риза). Алкохолът в този ден е разрешен и дори задължителен за бабите, вият се хора. Чуват се провиквания до късно вечер.

Мъжете не участват в празника, за жените е разрешено да използват цинизми и да се задяват с мъжете, ако случайно срещнат някого по пътя. Еротичният елемент присъства доста осезателно на Бабинден.

В интервю за “Нова Варна” Станка Миронска – председател на Съюза на пенсионерите 2004 в Белослав, споделя впечатления от нейната баба Станка, която е била известна лечителка и е бабувала в Белослав и околностите.

Всяка година на Бабинден в техния дом са идвали жени, на които баба Станка е помагала при раждането. Носели са печена кокошка, хляб, вино, кърпа и сапун. Задължително са измивали ръцете на бабата и са наричали: “Както се плъзга сапуна в ръцете на баба Станка, така лесно да се раждат децата”. Почитта към нея е била толкова голяма от местното население, че като е починала през 50-те години на двадесети век, са я погребали с бели ръкавици.

Какви са били традициите за празника в цялата страна?

Още от сутринта всяка родилка, на която е помагала бабата отива да и „полее”, като носи варена кокошка, печена питка, ракия, кърпа, сапун и някакъв подарък, обикновено тънка престилка.

Бабата си е приготвила на двора бакър пълен с вода и в него съд за поливане. Младите булки винаги са облечени в нови премени. Когато влизат в двора на бабата първата работа на жените е да полеят на бабата да си измие ръцете. Младите жени гребат в бакъра с вода, и поливат за да може бабата да си измие ритуално ръцете.

Трябва да се отбележи, че всички носят дар на бабата акушерка – сапун. При измиването на ръцете са се изричали специални думи, които имат магическа функция с цел лесно да се раждат бебетата. След като бабата си измие ръцете и ѝ подадат кърпа, тя поканва всички гости да влязат в къщата. На трапезата се разкъсват донесените пити и кокошки. Интересно е да се спомене, че на този празник са позволени много шеги и черен хумор, дори цинизми. Алкохолът е на почит! Развеселените компании, след като си хапнат, отиват на мегдана на селото. Там по традиция се събират всички жени, задължително свири музика – гайда, кавал, тъпан.

По пътя към мегдана развеселените от алкохола жени спирали всеки един мъж и му вземали калпака или каскета и докато той не си го откупи с някоя пара не му го връщат. Песен, която се е пеела на този празник, е: „Люх, люх Бабинден, що не е всеки ден”. До този момент от празничния ден мъже не се допускат да се включват във веселбата. Те могат да се включат едва на хорото, което се прави на мегдана.