Историята на Хю Джакман: Откровено за гнева, уязвимостта и загубата на баща си

Филмът „X-Men“ го направи звезда, а сега новият му филм „Синът“ може да му донесе и „Оскар“. Актьорът говори за семейството, супергероите и обвиненията в сексуално насилие срещу режисьора Брайън Сингър.

Всички тези въпроси бяха засегнати в ексклузивно интервю за „Гардиън“.

В последния си филм „Синът“ той играе отсъстващ баща-работохолик, който се опитва да помогне на своя отчужден и остро депресиран син тийнейджър. Ролята е променила Джакман, както той каза в интервюто, „като мъж, като актьор, като баща, като съпруг“.

Подобна роля би вдъхновила период на самоанализ за повечето родители, да не говорим за 54-годишният Джакман и съпругата му, актрисата и продуцент Дебора-Лий Фърнес (те имат две деца, Оскар и Ава). Освен това към края на продукцията умира баща му.

„Бяхме близки“, каза Джакман. „Ето един чудесен начин да опиша отношенията си с баща ми: можехме да отидем на мач по крикет и да се чувстваме напълно комфортно, седейки заедно, и в продължение на седемчасов мач щяхме да разговаряме 20 минути“, разказа той.
Хю е непринуден и открит, като често подминава сериозните емоционални моменти с бурен смях.

„Майка ми ни напусна, когато бях на 8 години, така че баща ми ни отгледа“, каза той. „Той ме научи на наистина големи ценности. Той никога не се е интересувал от неща като слава и пари. Винаги е насърчавал образованието, доброто отношение към хората и спазването на думата.“

Баща му, Крис, го посещава на снимачната площадка, където седи тихо, решава кръстословици или судоку, като от време на време поглежда към Джакман, за да му вдигне палец. „Никога не е казал лоша дума за нищо“, каза Джакман. „Много от това, което съм днес, се дължи на него.“

Джакман е посетил баща си в Австралия малко преди началото на снимките на „Синът“ в Лондон. Баща му живее с болестта на Алцхаймер от 12 години и здравето му се е влошило. Джакман е знаел, че това вероятно е сбогуване. Когато Крис умира, Джакман остава в Лондон, за да довърши снимките на „Синът“, отчасти защото баща му е бил от хората, които никога не пропускат работа, и би очаквал същото от сина си, но също така и защото филмът му помага да скърби.

„Това е филм за уязвимостта, за семейството, за поколенията и за това как миналото ни определя това, което сме днес“, каза Джакман.

Филмът „Синът“ изследва всеобхватната задушаваща сила на депресията, като разглежда тежки теми като белезите от развод, травмата на поколенията и тежките психични заболявания. Поемането на такава разтърсваща роля се възприема като почти подривна дейност за актьор, който е тясно свързан с комиксовите блокбастъри (той е Върколакът от „X-Men“ в девет филма) и музикалните касови хитове като „Най-великият шоумен“ и „Клетниците“. Но представянето на Джакман е великолепно; той е номиниран за „Златен глобус“ и е спряган за „Оскар“.

Но това е било и поучително преживяване. „Израснал съм в голямо семейство с трудности и някои проблеми с психичното здраве“, каза той. „След като направих филма, разбрах усложненията, свързани с това, и че може би съм избързал с някои преценки за поведението на определени хора“.

По време на снимките Хю дори започва терапия.

Времето, прекарано от Джакман в „Синът“, променя и гледната му точка за родителството. „Мислех, че моята работа е да вдъхвам увереност и сигурност“, каза той. „И предполагам, че има елемент от това, който е верен. Но мисля, че сега, особено когато те са по-големи …, да бъда по-открит в своята уязвимост, да им позволя да разберат какво се случва в мен, е нещо, което научих и сега бих го направил по различен начин.“

Джакман израства в Сидни, най-малкият от петима братя и сестри, с британски родители, емигрирали през 60-те години. Детството му е било „натоварено“. Като тийнейджър е бил слаб (прякорът му е Sticks), активен и „като цяло доброто момче“, с изключение на кратък период на гняв като тийнейджър, когато „казвал на учителите да се махат“. За известно време той е и много религиозен, подобно на родителите си, които са ревностни християни.

„Ходех в изцяло момчешко училище, така че църквата беше много удобна, защото там се запознавах с момичета. Но аз наистина бях много посветен на нея. И след това, когато станах на около 16 години, перспективите ми се разшириха малко.“ Вече не е религиозен, но се определя като духовен човек“.

Джакман се влюбва в театъра по време на пътувания при майка си в Англия. Той решава да учи в актьорско училище и планира да плати таксата за обучение с наследство от баба си. Потърсил е мнението на баща си. „Той каза: „Не бих могъл да измисля по-добър начин, по който да го използваш, но имам някои опасения. И аз казах: „Ти не мислиш, че съм достатъчно добър? А той каза: „Мисля, че си достатъчно добър, но мисля, че си прекалено тънкообиден!“, разказа смеейки се Джакман.

След като завършва Западноавстралийската академия за сценични изкуства в Пърт, той прави професионалния си пробив в затворническата драма „Корели“, където се запознава с Фърнес, своята колежка (двамата са женени от 1996 г.). Сериалът продължава само един сезон, но сценичните роли, включително главната роля в постановката на „Оклахома!“ в Уест Енд, го поставят в полезрението на Холивуд.

Джакман все още е сравнително неизвестен, когато режисьорът и продуцент Брайън Сингър се обръща към него с молба да изиграе Върколака в първия филм за „Х-Мен“. По онова време подобна роля не е гаранция за слава, каквато би била сега. Но филмът „Х-Мен“, излязъл на екран през 2000 г., има феноменален успех. Франчайзът даде началото на 13 филма, които донесоха повече от 6 млрд. долара приходи в световен мащаб и помогнаха за навлизането на ерата на комиксовите филми.

При целия им успех наследството на първите филми за Х-Мен беше поставено под въпрос заради обвиненията срещу Сингър. През последните години той беше обвинен от множество мъже (някои от тях непълнолетни по това време) в сексуални посегателства, които Сингър категорично отричаше. Дали тези обвинения са накърнили начина, по който Джакман гледа на филмите?

„Знаете ли, това е много, много сложен въпрос“, каза той. „Много неща са заложени на карта. Вярвам, че „Х-Мен“ беше повратна точка по отношение на филмите по комикси и мисля, че има с какво да се гордеем. И със сигурност има въпроси, които трябва да бъдат зададени, и мисля, че трябва да бъдат зададени. Но предполагам, че не знам как елегантно да отговоря на този въпрос. Мисля, че е сложно и в крайна сметка гледам назад с гордост за това, което постигнахме, и за импулса, който дадохме.“

В по-общ план той каза: „Нещата са се променили към добро. Има много по-малко толерантност към неуважителното, маргинализиращото, тормозещото, всяко потисническо поведение. Сега има нулева толерантност към това и хората говорят открито и мисля, че това е чудесно.“

Въпреки че първоначално Джакман възнамеряваше да се оттегли от ролята на Върколака след нашумелия през 2017 г. филм „Логан“, в който героят беше убит, по-рано тази година той обяви, че ще се завърне в ролята в „Дедпул 3“, в който участва и близкият му приятел Райън Рейнолдс.

Джакман отдавна се радва на репутацията на един от най-приятните холивудски А-попълнения, дотолкова, че му се налага да отрича. „Не винаги съм мил“, призна той. „Със сигурност съм имал моменти на снимачната площадка, когато не съм бил мил. И съм крещял или съм правил нещо, когато съм бил ядосан, с което не се гордея.“

Той отново се връща към уроците на баща си. „Имах чудесен пример, особено от баща ми, на който винаги съм се опитвал да подражавам. И опитът ми показва, че ако дадеш всичко от себе си, държиш се уважително, то това обикновено получаваш и от другите хора.“

По публикацията работи: Венета Николова