Системна грешка е липсата на система за планинско спасяване. Това е една от причините за многото жертви. Между 25 и 30% на случаите на хора, които се нуждаят от помощ в планината, могат да са с щастлив край, ако има хеликоптери. За час и 20 минути сме извършвали спасителна операция с хеликоптер, която без него би продължила 18 часа. Това каза за NOVANEWS Красимир Стоянов, инструктор по планинско спасяване.
По думите му проблемът е политико-икономически – няма политическа воля да се купят хеликоптери. „До ден-днешен това е валидно. Всяко ново правителство си поставя за цел и шумно афишира създаване на въздушна спешна помощ, но това са само приказки. В момента спасителната дейност е същата като през 1950 г. Да мъкнете телата по 12 часа из планината и същевременно да се афишира, че туризмът е приоритет… Ако знаете всичко това, как ще дойдете у нас и ще ходите по планините? Рискът е огромен, никой застраховател не би го поел“, смята той.
Според него изискванията, заложени по поръчката за хеликоптерите, са били неизпълними. „Не виждам как до края на 2023 г. може да пристигне машина, готова за летателна работа.
Планински спасители от отряда в Сандански са участвали в свалянето на двете тела от подножието на връх Вихрен преди броени дни.
Антон Костов разкрива, че акцията е била много тежка, защото телата са били в много труднодостъпен терен. Трябваше да се ползват котки, лед и паднали клони. 4,5 часа ходихме пеша до достигането на пострадалите, с автомобил час и половина. Трябваше да носим телата на ръце, защото поради времето хеликоптер не дойде. Беше опасно за всички спасители от региона. Имаше заледени участъци с камъни, сняг и дървета“, спомня си той.
Според Кристиян Урумов не може 23 години да няма хеликоптер за планинско спасяване. „За около половин час би могъл да вземе пострадалите и да ги откара в болница. Бяхме се успокоили, че ще има помощ от въздуха, но сме свикнали да работим без такава, мобилизирахме се“, разказва той.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
