В бъдеще се очаква воденето на война да бъде като компютърна игра – всеки войник ще може да оперира на бойното поле с джойстик от разстояние. Може да се стигне дотам всяко дигитално евро или долар да бъде проследимо, а умното устройство на ръката ти да взема решение, вместо теб.
Това обаче би било нож с две остриета, смятат специалисти.
Технологичният свят се развива много бързо и технологичните иновации ще продължават да навлизат бурно в живота ни и през 2023 г. Очакваме, да се запази трендът за технологизация и дигитализация, както и значим напредък най-вече в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите, технологиите в медицината и генетиката.
Очакваме развитие на безжичните технологии, на умните градове и най-вероятно ще видим иновации в медицината, транспорта, образованието, комуникациите и др. Както и нови приложения и услуги, които да подобрят нашия начин на живот и работа. Това е и основният смисъл на тези технологии – да направят живота ни по-лесен.
Начинът, по който водим войни, също става много технологичен, а военните технологии винаги са били добре финансирани. Например, виждаме, че в това отношение дроновете вършат добра работа на бойното поле, както и в мисии, които доскоро се считаха за невъзможни. Очакваме, бъдещето на част от войниците да бъде като на геймърите – да се сражават, но посредством джойстик.
Но както виждаме от кадрите на войната в Украйна, все още при съвременните военни действия има фронт, все още има окопи и сме много далеч от ситуацията, в която роботизирана армия на една държава се бие с друга.Технологиите тук отново ще помагат, но все още човекът има ключова роля.
Една от причините е, че е много скъпо да се произведе машина, например – дрон, и той поради някаква недомислица да бъде свален. Военните технологии са отражение на технологиите като цяло. И когато става въпрос за война, нещата са многопластови. Едно е това, което се случва на фронта – военните тактики ще продължат да се мислят от генералит, но пък ще продължи развитието на другите слоеве на войната –дезинформацията и манипулацията на общественото мнение.
Например: Има ли някой, който със сигурност може да каже, какво се случва в момента с войната в Украйна? Информационната война е нещо много сериозно и върху това се работи. Надеждата е, че едва ли не технологиите един ден могат да ни кажат кое е вярно и кое не е.
В тази връзка трябва да кажем, че изкуственият интелект вече се използва в журналистиката чрез т.нар. Open AI и Сonversation AI – пишете едно изречение и компютърът, грубо казано, дописва цяла статия по тази тема.
Въпросът е върху това, на какво учим дадена машина – ако например я обучим върху руските източници, ще създаде съдържания спрямо тази гледна точка и обратното със западната гледна точка. Затова не очакваме в областта на политиката, това да проработи. Причината е, че политиката по природа е манипулативна – там истината има ниско значение и е трудно измерима. Технологиите няма да решат проблема изцяло, но могат да ни съдействат с неговото решаване.
Една технология може да се използва, както с добри намерения, така и с недобронамерени такива. Например, правим дронове, чрез които може да пръскаме посевите си, но едновременно с това може да ги използваме за война и за убиване на хора.
По същия начин имаме езикови технологии с изкуствен интелект, които могат да генерират изключително автентични текстове, неразличими от такива, написани от човек. Включително и на български език, с малко граматически поправки. Дори могат и да създават графики и диаграми. Това е, защото изкуственият интелект до този момент е изчел и запаметил изключително много – няколкостотин милиарда статии.
Нормалните хора могат да прочетат до определен брой статии в една област. Благодарение на изчислителната мощ на тези cloud-технологии става възможно обработката на големи обеми от информация. Затова обръщаме внимание на нашумелия вече GPT – 3 алгоритъм – изчел милиарди статии на различни езици, обработил ги е по подходящ начин и е обучил невронна мрежа с дийп лърнинг и с мапинг между езиците – тоест ако го питаш на български, ти отговаря на български, ако го питаш на английски, отговаря ти на английски. Дори ако го питаш на смесен език, ще ти отговори по същия начин.
На пръв поглед обаче изглежда, че компютърът е разбрал въпроса, но това не е така. Просто алгоритъмът се научава да разбира темата, предмет на разговора, и да генерира текст около тази тема. Това е система, която може да води разговор от типа да отидеш при лекар и да се консултираш с него.
Изброените по-горе нови системи са изключителен напредък в изкуствения интелект. Очакваме всички тези езикови технологии да станат масови – отваряш гугъл, задаваш му въпрос, и той почва да ти отговаря като човек. Например, имате кръвно изследване и виждате, че някакъв параметър е завишен. В бъдеще ще имате възможност да зададете въпрос, относно въпросния завишен параметър на кръвното ви налягане. Изкуственият интелект ще изчете стотици статии и ще ги разкаже по най-подходящия начин. Ако го попитате, дали определена стойност е висока, или не, той ще ти отговори точно, стига да е видял информацията.
Според експерти, ще продължи войната при т.нар. дигитални пари. От една страна, финансовите технологии се развиват и технологичните играчи ще продължат да правят иновации – всичките финтех, умни банки, блокчейн, децентрализирани финанси и т.н. си вървят. От друга страна, правителствата искат дигитални пари, т.нар. CBDC – Central Bank Digital Currency, което означава пълно проследяване на целия живот на всеки един дигитален лев. Това означава, че ние ще можем да проследим как всъщност едни парични потоци се движат. Или много по-сложни неща, които в момента са невъзможни или трудни.
И това има добра и лоша страна. Добрата е, че ще е възможно да се ограничи корупцията, защото няма да има непроследими пари. Но оттам нататък ще се създаде възможност, те да бъдат контролирани. И така човек може да бъде лишен от изконото право да ползва парична система.
Например, когато парите в брой изчезнат, а вие сте хора, които не са съгласни с определена политика на правителството, то можете да останете без пари и без правото да имате пари. В тоталитарните държави като Китай това вече се случва.
Друг аспект, на който трябва да се обърне внимание, е степента на доверяване, която гласуваме на машината. Например, ние в момента носим джаджи по ръцете си, които отчитат колко ходим и колко калории горим. Това не е страшно. Ако се прекрачи границата и позволим на джаджата да взима решение вместо нас, това вече не е добре, смятат специалисти.
За момента границата не е прекрачена, но се вижда, че се върви трайно в тази посока. Един такъв пример са блокираните профили в социалните мрежи, които почти винаги са не заради нарушение на правилата, а заради проблем с алгоритъма.
Когато позволим на технологията да взема решения вместо човека, тогава вече ще имаме проблем. А това вече се случва.
По публикацията работи: Венета Николова
