Няколко съвети, с помощта на които да спрем да се фокусираме върху недостатъците си

Фокусирането на вниманието върху собствените ви недостатъци не е акт на честност или начин да сте по-наясно кои сте. Самооценката е важна, за да се учите от грешките си, но безмилостното критикуване може да бъде унищожително.

Това, което не взимате под внимание е, че прекалената самокритика далеч не е път към растеж. Вманиачаването върху вашите грешки не ви прави по-добри, а ви наранява. Това е форма на самонараняване, която завършва с ограничаване на действията, като същевременно увеличава вашата несигурност. Защо обаче имаме този неприятен навик? Може би сте имали детство, в което критиката е била главният герой. Усвоили сте идеята, че е правилно да посочвате грешките си и да се изправяте пред тях. Фокусирането твърде много върху собствените ви недостатъци е в съответствие с тази идея.

Несъзнавано чувство за вина: 

Има нещо в живота ви, за което се чувствате засрамени или виновни, но не го осъзнавате. Възможно е да сте направили или да сте искали да направите нещо, което смятате за осъдително и тежката самокритика е начин да се наказвате постоянно.

Фокусирането твърде много върху собствените ви недостатъци може да е нещо, което смятате за напълно нормално. Дори може да не осъзнавате, че го правите често. Как тогава да разберете дали попадате в саморазрушителен модел или просто искате да сте наясно с грешките си?, пишат от Vesti.bg

Следните признаци показват, че сте прекалено критични към себе си:

Латентна вина: Винаги, когато се случи нещо негативно, си мислите, че сте могли да направите нещо, за да го предотвратите.

Огромно себеизискване: За да смятате, че нещо, което сте направили, е правилно, то всъщност трябва да е перфектно. Ако не е, го смятате за провал.

Не се поздравявате: Ако сгрешите, ще обвините себе си, но ако направите нещо правилно, просто ще го оставите да си мине, сякаш нищо не се е случило.

Крайност: Или бяло, или черно. Ако не сте постигнали всичко, това означава, че не сте постигнали нищо.

Други тревожни навици могат да бъдат това, че се равняваме с другите, или страхувате, които имаме от рискове.

Смятате, че да си простите е снизходително към себе си и че това е неприемливо. Самосъстраданието спонтанно мотивира и насърчава положителни промени във вас самите. Вместо това, строгата и прекомерна самокритика само ви унищожава и намалява шансовете да продължите напред. Като се научите да бъдете добър приятел на себе си, печелите много повече, отколкото ако се държите като собствения си палач.