Всички свързват „розовата долина” и тази на тракийските царе с Казанлък. Далеч не всички обаче занаят, че градът е най-големият лютиерски център на Балканите и четвърти в Европа. Основите поставя Димитър Георгиев преди повече от век, когато войникът разбива картечницата си, за да направи инструменти, с които да майстори цигулки.
В сърцето на България – Казанлък, скрит между жилищни кооперации, вече 200 години расте един чемшир. Чемшир, който мнозина биха объркали с дърво, защото отдава вече не прилича на храст. Чемшир, свидетел на една истинска история, въпреки че звучи като приказка.
„Димитър Георгиев Саранеделнчев, след като се връща от фронта на Първата световна война, тук, в една от сградите на бащиния си дом, прави първото лютиерско ателие”, разказ Стефан Саранеделчев, който е внук на по-големия брат на Димитър. Той пази и предава семейната история. Разказва ни още как по време на войната ръцете на Димитър изобретяват нов вид картечница, но душата му търси друго. Тогава среща с немски войник – лютиер по професия, слага началото на всичко.
„Използва една отпуска от фронта. Идва тук и пред очите на своите братя, включително и на моя дядо, разбива картечницата и от частите прави след това допълнително длета и други инструменти, с които след това като става лютиер, изработва музикалните инструменти”, продължава разказа си Стефан Саранеделчев. След войната братът на дядо му се обучава в Германия, а после предава опита и на своите братя. Създават ателие. Кръщават го с името на италианския град „Кремона“ – мястото на Страдивари. Ателието прераства във фабрика – единствената у нас за производство на струнни музикални инструменти.
Кризата от средата на 20-те години на миналия век принуждава братята да изтеглят кредит от Популярна банка – Казанлък. Не успяват да го погасят и въпреки, че остават да работят там, фабриката става собственост на банката.
През годините националицирана, после приватизирана, от над 20 години фабриката е собственост на семейството на Теодора Димчева. Всеки месец от нея излизат около 1300 китари и близо 20 класически инструмента – цигулки, виоли, чела. Произвеждат се и електрически. Потеглят към Франция, Германия, Япония и Австралия. Произвеждат ги 115 специално обучени служители, сред които има дори музиканти.
По образование Пламен Милчев е интериорен дизайнер. След казармата обаче го разпределят да работи в лютиерската фабрика. Започва да харесва занаята до степен, че преди 35 години създава свое ателие. Пламен е един от близо 40-те български лютиери. Повечето от тях са от Казанлък. Докато специализира в „Кремона”, той работи и в ателие, съседно на това на Страдивари. Днес продължава да пътува до Италия, но заради конкурси, в които инструментите му печелят медали измежду стотици други.
Благодарение на фабриката и ядрото от лютиери, което тя създава, днес в малка България се намира четвъртият по концентрация на лютиери център в Европа след тези в Италия, Германия и Франция.
