Астрономите отбелязват момента, в който Слънцето започва да очертава нова ежегодна специфична форма, известна като аналема

В празничния за християнския свят рождественски ден любителите астрономи отбелязват момента, в който Слънцето започва да очертава нова ежегодна специфична форма, известна като аналема.

Това е интересен феномен, който можем да регистрираме фотографски, но за време цяла една година, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Той е автор на „Гид на любителя астроном“, който се издава през последните години от катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, пише БТА.

Маркишки каза, че за проследяването на аналемата е нужно да се заснема положението на Слънцето през интервал от няколко дни, но винаги в един и същи момент от деня – например точно в 12 часа на обяд. „Принципно през цялото време на дългия експеримент трябва да не се променя насочването на фотоапарата, който стои закрепен неподвижно на статив”, съветва физикът. „Ако накрая софтуерно съвместим всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. В нея най-високото слънчево изображение ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене по обяд, когато Слънцето се издига най-високо над южния хоризонт – до около 71 градуса за нашите географски ширини. Обратно – най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене, когато Слънцето се издига на обяд само до около 24 градуса над южния хоризонт”, каза Маркишки.

Той поясни, че ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята елиптична орбита, обикаляйки Слънцето. Тази скорост е най-висока около 4 януари, когато Земята е най-близо до Слънцето – в перихелий, и е най-ниска около 6 юли, когато планетата ни е най-далеч от Слънцето – в афелий. Тази неравномерна скорост на Земята логично поражда неравномерно видимо преместване на Слънцето на фона на зодиакалните съзвездия. „Ако трябваше да отчитаме продължителността на денонощията според реалното положение на Слънцето по еклиптиката, щяхме да имаме проблем, тъй като продължителността на денонощията през годината щеше да се променя, макар в много тесни граници. За да се избегне този проблем, в астрономията е въведено понятието средно Слънце – фиктивна точка, движеща се по небесния екватор с усреднената скорост на истинското Слънце”, поясни ученият.

Истинското и средното Слънце се изравняват четири пъти в годината– около датите 15 април, 13 юни, 1 септември и 25 декември. Около 11 февруари истинското Слънце изостава спрямо средното с близо 14 минути, а около 3 ноември обратно – истинското Слънце изпреварва средното с около 16 минути.

Не е известно откога астрономите познават осмовидната фигура на аналемата, макар да знаем, че наблюдения на сянката на гномон и проекти за слънчеви часовници са правени още през Античността, каза Маркишки. Освен чрез фотографски методи, можем да получим тази фигура и ако всеки ден, в точно определен момент от деня, отбелязваме позицията на края на сянката на гномон (прът), било то върху близка стена или върху равната земна повърхност, поясни той. След година ежедневно нанасяните отметки ще очертаят осмовидна фигура.

Физикът отбеляза, че според някои предположения осмовидната форма на традиционната българска сурвакница символизира именно аналемата. Маркишки припомни също, че 25 декември е рождената дата и на английския физик, математик и астроном Исак Нютон, роден през 1642 г. Тази година се навършва и една година от успешното изстрелване на космическия телескоп „Джеймс Уеб” от космодрума Куру във Френска Гвиана.

По публикацията работи: Силвана Димитрова