Давате ли телефона на детето, за да го успокоите, когато е ядосано?

90

Въпреки че може да предложи бърза почивка, използването на телефони като средство за успокояване крие дългосрочни рискове. Университетът на Мичиган набра 422 родители и деца на възраст от три до пет години. Запитани колко често са използвали цифрови устройства, като телефон или iPad, като средство за успокояване

Ако дадете на детето си телефон, за да го успокоите по време на гняв, може да доведе до проблеми с поведението, сочи проучване, предават от dailymail.

Въпреки че предоставянето на дигитален съвет на крещящо дете може да предложи бърза почивка, изследователите казват, че техниката е свързана с дългосрочни последици.

Екип от университета в Мичиган набра 422 родители и техните деца на възраст между три и пет години за своето проучване.

Те попитаха родителите колко често използват цифрови устройства, като телефон или iPad, като средство за успокояване и дали детето им показва симптоми на емоционални или поведенчески проблеми в продължение на шест месеца. Те включват бързи промени между тъга и вълнение, внезапна промяна в настроението или чувствата и повишена импулсивност.

Констатациите, публикувани в списанието Jama Pediatrics, предполагат, че връзката между използването на дигитално устройство за успокояване на децата и емоционалните последици е особено висока сред младите момчета. Освен това е по-разпространено при деца, които вече са имали хиперактивност, импулсивност или са имали силен темперамент, което ги прави по-склонни да реагират интензивно на чувства като гняв, разочарование и тъга.

Изследователите предполагат, че вместо да използват телефон или iPad, за да помогнат на детето да се успокои, родителите могат да опитат сензорни техники като скачане на батут, слушане на музика или гледане на книга.

Те също така препоръчват да научите децата на по-безопасна, по-решаваща проблеми реакция при разстройство или да помолите детето си да назове емоцията си и да обсъди какво да прави по въпроса.

Водещият автор Джени Радески каза: „Използването на мобилни устройства за успокояване на малко дете може да изглежда като безвреден, временен инструмент за намаляване на стреса в домакинството, но може да има дългосрочни последици, ако това е редовна стратегия за успокояване.

„Особено в ранна детска възраст устройствата могат да изместят възможностите за развитие на независими и алтернативни методи за саморегулиране.

„Използването на разсейващо устройство като мобилно устройство не учи на умение – то просто отвлича вниманието на детето от това как се чувства.

„Децата, които не са изградили тези умения в ранна детска възраст, са по-склонни да се борят, когато са стресирани в училище или с връстници, когато пораснат.“

Въпреки че от време на време използването на устройство за ангажиране на децата е очаквано и реалистично, важно е то да не се превърне в обикновен успокояващ инструмент, каза тя.

Тя добави, че периодът от предучилищна възраст до детска градина е етап на развитие, при който децата може да са по-склонни да проявяват трудно поведение, като избухвания и интензивни емоции.

На свой ред това може да направи още по-изкушаващо използването на устройства като родителска стратегия.

Междувременно отделно проучване установи, че девет до 10-годишните, които прекарват твърде много време пред екраните си, имат по-високи шансове за развитие на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

Техните шансове да развият OCD за период от две години се увеличават с 13% за всеки час, в който са играли видеоигри, и с 11% за всеки час, в който са гледали видеоклипове.

Актрисата Кейт Уинслет наскоро каза, че не вярва, че на децата трябва да се дават смартфони в ранна възраст.

Говорейки в предаването „Часът на жената“ на BBC Radio 4, тя каза: „Не позволявайте на децата си да имат телефон, ако са твърде малки, за да знаят какво да правят с него.

„Това очевидно е огромен проблем за родителите в днешно време, които се борят с тийнейджърите и тяхното психично здраве и пристрастяването към телефоните и използването на социални медии, и не знаят как понякога дори да се свържат с детето си или да общуват с него.“

По публикацията работи: Силвана Димитрова