Роботи шият дънки. Възможно ли е?

Компании за облекло и технологии включително германските Siemens AG и Levi Strauss & Co, започнаха да експериментират с роботи-шивачи. „Облеклото е последната индустрия за трилиони долари, която не е автоматизирана“, казва Ойген Соловьов, който ръководи проект в лабораторията на „Сименс“ в Сан Франциско и от 2018 г. работи по автоматизиране на производството на облекло.

Идеята за използване на роботи за връщане на повече производство от чужбина набра скорост по време на пандемията, когато закъсалите вериги за доставки подчертаха рисковете от това да се разчита на отдалечени фабрики, пишат в БГНЕС.

Намирането на начин за премахване на ръчния труд в Китай и Бангладеш би позволило повече производство на дрехи да се върне на западните потребителски пазари, включително в САЩ. Но това е чувствителна тема.

Много производители на облекло се притесняват да говорят за стремежа към автоматизация, тъй като това предизвиква опасения, че работниците в развиващите се страни ще пострадат. Джонатан Зорнов, който е разработил техника за автоматизиране на някои части от фабриките за джинси, споделя, че е получил критики в интернет и една смъртна заплаха.

Говорител на Levi’s заяви, че компанията е участвала в ранните етапи на проекта, но отказа да коментира повече.

Проблемът с тъканите

Шиенето представлява особено предизвикателство за автоматизацията.

За разлика от бронята на автомобил или пластмасовата бутилка, които запазват формата си, когато роботът ги обработва, платът се предлага в безкраен набор от дебелини и текстури. Роботите просто нямат умелото докосване, което е характерно за човешките ръце. Според изследователи, роботите се усъвършенстват, но ще са необходими години, за да се развие напълно способността им да обработват тъкани.

Но какво би станало, ако достатъчно голяма част от тази работа може да бъде извършена от машини, за да се намали поне малко разликата в разходите между Съединените щати и евтините чуждестранни фабрики? Това е фокусът на изследователските усилия, които се провеждат в момента.

Работата в „Сименс“ е резултат от усилията за създаване на софтуер за управление на роботи, които могат да обработват всички видове гъвкави материали, като например тънки кабели, казва Соловьов. Наскоро експертите са осъзнали, че една от най-подходящите цели са дрехите. Световният пазар на облекло се оценява на 1,52 трилиона долара, според независимата платформа за данни Statista.

„Сименс“ работи с Института за усъвършенствана роботика за производството в Питсбърг, създаден през 2017 г. и финансиран от Министерството на отбраната, за да помогне на производителите от старите линии да намерят начини да използват новата технология. Те идентифицираха стартъп от Сан Франциско с обещаващ подход към проблема с тъканите. Вместо да учи роботите как да боравят с плата, стартъпът Sewbo Inc. втвърдява плата с химикали, така че по време на производството да може да се борави с него по-скоро като с броня на автомобил. След като бъде завършена, готовата дреха се изпира, за да се отстрани втвърдителят.

„Почти всяко парче деним така или иначе се изпира, след като е изработено, така че това се вписва в съществуващата производствена система“, казва Зорнов, изобретател на Sewbo.

Привличане на роботи

В крайна сметка тези изследователски усилия се разрастват и включват няколко компании за облекло, включително Levi’s и Bluewater Defense LLC, малък американски производител на военни униформи. Те получиха безвъзмездни средства в размер на 1,5 млн. долара от Института по роботика в Питсбърг, за да експериментират с техниката.

Съществуват и други усилия за автоматизиране на шивашките фабрики. Software Automation Inc – стартъп в Джорджия, е разработил машина, която може да шие тениски, например чрез издърпване на материала върху специално оборудвана маса.

Ерик Спаки, главен изпълнителен директор на Bluewater Defense, производител на униформи, е участвал в изследователските усилия на „Сименс“, но е скептично настроен към подхода на Sewbo. „Поставянето на (втвърдяващ) материал в дрехата – това просто добавя още един процес“, което увеличава разходите, казва Спаки, въпреки че това може да има смисъл за производители, които вече перат дрехи като част от обичайната си дейност, като например производителите на джинси.

Първата стъпка е въвеждането на роботи във фабриките за дрехи.

Санджиев Бахл, който преди две години откри малка фабрика за джинси в центъра на Лос Анджелис, е проучил машините Sewbo и се подготвя да инсталира първата си експериментална машина.

„Ако това работи, мисля, че няма причина да не се възстанови мащабното производство на джинси тук, в САЩ“, каза той.

По публикацията работи: Силвана Димитрова