Кои са най-големите митове за тийнейджърския мозък?

Мозъкът ни се променя значително по време на юношеството. Ново изследване показва как можем да използваме тази трансформация, за да помогнем на тийнейджърите да постигнат своя пълен потенциал.

Тери Аптер, психолог, все още си спомня какво му е казал един 18-годишен младеж, когато му обяснил, как работи неговия мозък – „Ето защо имам чувството, че главата ми експлодира!“ – възкликнал тийнейджърът.

Това проявление на ума на подрастващите, че сякаш в съзнанието им се случват експлозии, е познато на родителите и учителите на тийнейджъри. Пубертетът може да се почувстват като шокираща трансформация – преобръщане на ума и душата, което прави човека неузнаваем от детето, което някога е бил. През този период от живота ни се наблюдават трудни за контролиране промени в настроението, кризи на идентичността и глад за социално одобрение, новооткрит вкус към риск и приключения, както и привидно пълна неспособност да се мисли за бъдещите последици от конкретни действия.

В разгара на тази емоционална буря, каквато е пубертетът, подрастващите постоянно биват оценявани в училище, какъв е техния академичен потенциал. Съдбата на никого не е решена на 18 годишна възраст – но безупречното училищно досие със сигурност ще направи много по-лесно намирането на място в престижен университет, което от своя страна ще разшири възможностите за работа. И все пак „емоционалното влакче“ на тези години може да направи изключително трудно за тийнейджърите да достигнат своя интелектуален потенциал.

Едва през последните две десетилетия учените успяха да начертаят невронните промени през този основен период на развитие и да декодират мистериите на тийнейджърския мозък.

Тези вълнуващи нови прозрения не само помагат да се обясни защо тийнейджърите се чувстват и действат така, както го правят. Те също така показват, че някои от чертите, които възрастните са склонни да намират за трудни или объркващи при тийнейджърите, могат да бъдат превърнати в сила и използвани за придобиване на умения във време, когато мозъкът е все още податлив.

В крайна сметка юношеството е и време на различни когнитивни скокове. Тийнейджърите надграждат основите, които са научили като малки деца, за да развият сложни начини на мислене, включително по-абстрактни разсъждения.

„Преди петдесет години в училищата не се смяташе за необходимо учениците да знаят за пубертета“, казва Джон Коулман, клиничен психолог и автор на книгата „Учителят и тийнейджърският мозък“. „И мисля, че след 20 или 30 години ще се питаме защо не сме помогнали на учениците да разберат какво се случва в мозъците им. Това може да има истинско значение.“

Разбиране на тийнейджърския мозък

Не е чудно, че тийнейджърите постоянно се оплакват, че се чувстват неразбрани. Традиционните ни обяснения за поведението на подрастващите са разочароващо груби. Тяхното поемане на риск, непокорство, импулсивност и обща раздразнителност много често биват наричани невежество и незрялост или биват преписвани на техните „бушуващи“ хормони и повишено сексуално влечение.

Често техните оплаквания, че изпитват емоционална болка, предизвикват подигравки. Както неврологът Сара-Джейн Блейкмор, автор на Inventing Ourselfs: The Secret Life of the Teenage Brain, наскоро каза: „Не е социално приемливо да се подиграват и демонизират други сектори на обществото… Но е, странно, приемливо да подиграват и демонизират тийнейджърите.“

Дори някои научни теории от миналото рисуват доста нелицеприятна картина на тийнейджърския живот, която допринася само за засилване на чувството за отчуждение сред подрастващите. През 50-те години, например, психоаналитикът Анна Фройд предполага, че тийнейджърите се опитват да се „разведат“ с родителите си, прекъсвайки връзките си със семейството, за да могат да продължат живота си.
Идеята е, че „тийнейджърът работи, за да изгони родителя от вътрешното си обзавеждане“, казва Аптър, психологът и автор на The Teen Interpreter: A Guide to the Challenges and Joys of Raising Adolescent.

Тийнейджърите може да изглеждат непокорни, но всъщност жадуват за одобрението на родителите си
В това обяснение от миналото може и да има зрънце истина, но то не взима предвид нюансите на преживяванията на повечето тийнейджъри. Интервютата на Аптър с тийнейджъри и техните родители показват, че юношите често отчаяно копнеят за одобрението и приемането на своите родители. Така че, макар че със сигурност искат независимост, това не е на всяка цена. Такива наблюдения не са много съвместими с теорията за развода.

Ако искаме да помогнем на тийнейджърите, Аптър твърди, че трябва да обърнем по-голямо внимание на тънкостите на това, през което всъщност преминават тийнейджърите – включително огромните социални предизвикателства, с които се справят. Това непременно включва признаване на неудобството, което може да възникне от физическите промени в тялото и променящите се социални очаквания, възложени на тях. В такива случаи те могат да започнат да се чувстват чужди на себе си.

В същото време трябва да признаем анатомичните промени, които се случват в мозъка. С изобретяването на функционални MRI сканирания учените вече могат да надникнат в тази „черна кутия“.

Как се променя мозъкът на тийнейджърите?

Ранното детство, разбира се, е периодът на най-голямата промяна. През първите няколко месеца от живота мозъкът изгражда множество връзки между невроните, преди да отреже излишните невронни пътища. Тази вродена „пластичност“ означава, че мозъкът на малкото дете е особено ковък, което му позволява да премине от ревящо бебе в ходещо, говорещо малко дете.

В много области на мозъка – като тези, участващи в сензорната обработка – невронните мрежи са склонни да се стабилизират много преди юношеството, което прави по-трудно усвояването на определени перцептивни или двигателни умения, като език или музика, след ранния „чувствителен период“.

Предният кортекс на мозъка обаче продължава да изгражда и след това да съкращава мрежи дори през пубертета и юношеството, както и в ранна зряла възраст. Във фронталните и париеталните дялове мозъкът също така подсилва най-важните връзки чрез добавяне на мастна изолираща обвивка – известна като миелин – която подобрява предаването на сигнали. При сканиране на мозъка това се показва като забележимо увеличение на „бялото вещество“ през юношеството. Тези развиващи се области са важни за множество умения, включително емоционална регулация, поддържане на вниманието, решаване на проблеми и абстрактно мислене.

Докато мозъците на тийнейджърите може вече да са загубили част от гъвкавостта на ранното детство, това продължаващо развитие означава, че те все още са много чувствителни към интелектуална стимулация с огромен капацитет за учене. Това им позволява да надграждат върху академичните умения и знания, които са започнали да развиват в детството си, и да развият по-сложни начини за изживяване на света. За съжаление, неврологичните и психологическите промени, които се случват, понякога може да изглеждат непосилни. Факт, който може да се окаже ключът към обяснението на някои от смущаващите поведения в училище и у дома.

Бунтовници с кауза

Проучванията за изображения на мозъка показват, че областите на мозъка, свързани с наградата, обикновено се развиват по-бързо от тези, свързани с инхибирането и самоконтрола. Средно те имат по-голяма активност в сигнализирането на допамина – невротрансмитер, свързан с удоволствието и любопитството – в сравнение както с възрастните, така и с по-малките деца.
В тази светлина не е чудно, че тийнейджърите са по-склонни да бъдат изкушени да опитат нови преживявания. Една от възможните последици може да бъде импулсивното и рисково вземане на решения. Но това любопитство може да донесе и предимства: тийнейджърите изпробват много различни преживявания, които ще бъдат полезни за вземане на лични решения като възрастни. Например, впускането в неподходяща романтична връзка може да им помогне да научат какъв партньор би им подхождал повече.
Данните сочат, че тийнейджърите днес може да не са толкова лесно изкушени от секса, наркотиците и рокендрола от колкото са били в миналато. Като цяло обаче по-отвореното им отношение все още е очевидно в много други области от живота им, като например интересът към новите технологии. Упорито преследване на собствените интереси на тийнейджърите – и пренебрежението им към авторитета – може дори да помогне за подхранването на технологични, социални и политически промени. „Имате ново поколение, което ще изследва границите – имате голяма доза изобретателност, приключенски дух и креативност“, казва Аптер.

За родителите и учителите, предпочитащи тийнейджърите, за които се грижат, да прекарват повече време в учене, това може да се окаже разочароващо. Но когато любознателността е насочена към смислени каузи, тази безстрашна енергия може да помогне за ободряване на останалата част от обществото, например когато става въпрос за справяне с изменението на климата или други глобални проблеми. Например, тийнейджърите, младите хора в миналото смело са се борили с диктатурите, докато по-възрастните поколения са се примирявали.

Промени в настроението

Промените в настроението на тийнейджърите могат да бъдат обяснени с взаимодействието на физиологичните и психологическите процеси, свързани със съзряването. Много тийнейджъри имат големи колебания в невротрансмитерите и хормоните като серотонин, GABA и кортизол – всички те могат да променят настроението им. „Ако приемате серотонин, това е „хормонът на доброто настроение“ – и когато спадне, ще получите много лошо настроение“, казва Коулман.

Тийнейджърите също изпитват повишена активност в медиалния префронтален кортекс, който участва в обработката и реагирането на други хора. Изследванията показват, че активността в областите на мозъка, свързани със самооценката, има тенденция да достига своя връх по време на средата на юношеството, особено за информация, свързана със социалния статус. Тази способност за разбиране на социалните взаимодействия и мрежи е невероятно важна за формирането на приятелства при тийнейджърите, но може да означава, че те са особено чувствителни към обиди и признаци на враждебност, което увеличава податливостта им към социална тревожност.

Когато тийнейджърите изглеждат „прекалено драматични“, те просто се учат да се справят със сложността на своя емоционален свят

Родителите на тийнейджъри може да се изненадат колко време техните деца могат да прекарат, размишлявайки върху собствените си чувства. Това отчасти се дължи на факта, че те все още не са се научили как да ги интерпретират и да реагират конструктивно.

Когато изглежда, че тийнейджърите са „прекалено драматични“, те просто се учат да се справят сами в сложността на своя емоционален свят – умения, които ще бъдат от съществено значение в по-късния им живот.

Сънливи глави

И накрая, но не на последно място, идва известната летаргия на тийнейджърите. Това често се бърка с мързел или апатия, или с упорит отказ да си легнат в „разумно време“ (още един пример за прословутата им непокорност). Всъщност това е извън техния контрол; техните телесни часовници са програмирани по начин, който просто не е в синхрон с ритъма на възрастните.

Чувстват се сънливи, когато нивата на мелатонин в мозъка се повишават през нощта – и на сутринта се събуждат енергични, след като въпросният хормон падне под определено ниво. При тийнейджърите мелатонинът се покачва и спада по-късно през деня, отколкото при възрастните – което означава, че те ще се чувстват будни и активни, когато родителите им са готови за сън, и уморени и сънливи рано сутрин, когато родителите им вече са будни от часове.

„На практика нито един възрастен няма да има останал мелатонин в мозъка си в девет часа сутринта“, казва Коулман, „но около половината от тийнейджърите имат“.

Прегръщане на промяната

Ако не правите нищо друго, а просто проявявате истински интерес към чувствата на тийнейджърите и им помагате да разберат причините за предизвикателствата, пред които са изправени, това може да донесе огромни дивиденти.

При работата си с тийнейджъри, Аптър е имала много положителни срещи. Тя отбелязва, че тийнейджърите често са особено възприемчиви към идеята, че промените в мозъците им могат да бъдат оформени от техните действия. Истината е, че колкото повече практикуват умения като самоконтрол и регулиране на емоциите си, толкова по-добри ще стават – факт, който дава сила.

С правилната подкрепа тази умствена експлозия може да се почувства по-малко като шокиращ удар, а по-скоро като избухване на фойерверки: драматично, да, но също така креативно, вдъхновяващо и красиво.

Превод и редакция: Венета Николова