Изследователи се натъкнаха на впечатляващи следи на Марс. Близо 7000 км, издълбани следи, през които е минавала вода

Несъмнено сте запознати със сухия, прашен вид на Марс, както изглежда днес – но сега учените са открили доказателства за съществуването на огромен океан на повърхността на Червената планета преди около 3,5 милиарда години, който вероятно е обхващал стотици хиляди квадратни километра.

Това доказателство е под формата на характерна топография на бреговата линия, установена чрез многобройни спътникови изображения на марсианската повърхност. Когато тези изображения се заснемат под различни ъгли, може да се състави релефна карта, пишат БГНЕС.

Изследователите са успели да очертаят повече от 6500 километра речни хребети, очевидно издълбани от реки, като са доказали, че те най-вероятно са ерозирали речни делти или подводни канални пояси (канали, издълбани на морското дъно).

Използвайки данни от Mars Reconnaissance Orbiter, събрани през 2007 г., екипът прилага анализ на дебелините, ъглите и местоположението на хребетите, за да разбере района на изследване: топографската депресия, известна като района Еолис Дорса на Марс. Изглежда вероятно в тази част на планетата да са настъпили значителни промени преди всички тези години, обяснява геологът Бенджамин Карденас от Държавния университет на Пенсилвания. За това свидетелстват данните за значително повишаване на морското равнище и бързото движение на скали от реки и течения. Днес Еолис Дорса съдържа най-концентрираната колекция от речни хребети на Марс.

Всичко това е свързано с търсенето на живот на Марс. Един от най-основните въпроси, които учените разглеждат във връзка с Червената планета, е дали някога на нея е имало достатъчно гостоприемни условия, за да може да се поддържа живот.

„Това, което веднага идва на ум като един от най-значимите моменти тук, е, че съществуването на океан с такива размери означава по-висок потенциал за живот“, казва Карденас. „Това също така ни разказва за древния климат и неговата еволюция. Въз основа на тези открития знаем, че е трябвало да има период, в който да е било достатъчно топло и атмосферата да е била достатъчно гъста, за да поддържа толкова много течна вода наведнъж.“

Изследователите не спират с района на Еолис Дорса. В отделно проучване, публикувано в Nature Geoscience, някои от същите изследователи, включително Карденас, прилагат техника за акустично изобразяване, използвана за картографиране на древни морски дъна в Мексиканския залив, към модел на това как водата може да е ерозирала повърхността на Марс.

Навсякъде на Марс има огромни площи, които биха могли да бъдат речни хребети, а симулациите, проведени от екипа, са забележително сходни с формата на пейзажа на червената планета – което предполага, че някога е имало обширно водно покритие.

Виждаме все повече признаци, че някога на Марс е имало много вода, и работата продължава, за да разберем до какво може да е довела тя и къде се намира сега – въпреки че да се погледне назад през милиарди години време не е лесно.

„Това е точно този тип място, където древният марсиански живот би могъл да се развие“, смята Карденас.

По публикацията работи: Силвана Димитрова