Наш производител на зърно: Българите се тровят с хляб от украинско зърно, заразено с канцерогенни патогени

По думите на бившия передседател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и производител на слънчоглед и пшеница, Радослав Христов, българите ядат хляб, произведен от много нискокачествено украинско зърно, което е заразено с канцерогенни патогени. Според Христов земеделците в България разполагат с висококачествено зърно, но въпреки това продукцията им застоява по складовете

Българските потребители консумират хляб, произведен от изключително нискокачествено украинско зърно, заразено с канцерогенни патогени. Хиляди тонове влизат в България и остават тук, вместо да преминават транзитно за нуждаещите се държави. Това каза Радослав Христов, бивш передседател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и производител на слънчоглед и пшеница, цитиран от БГНЕС.

Той добави, че българските земеделци предлагат висококачествено зърно, но продукцията им застоява по складовете. Вносът на зърното от Украйна оказва негативно въздействие върху цените на пшеницата у нас.

По думите на Христов, на заседание на Консултативния съвет по зърното, български производители са занесли проба от пшеница, внесена от Украйна. „Всички държавни органи видяха заключението на независимата лаборатория, която е изследвала зърното. А то е, че житото е „негодно за ползване“, заразено е с микротоксини и има допълнително замърсяване от торове, забранени за ползване в ЕС“, съобщи Христов и добави, че никой не знае къде отива това зърно. Експертът е категоричен, че българите ядем хляб от това нискокачествено, заразено с канцерогенни патогени зърно. Тези въпроси са поставяни многократно на Консултативния съвет по зърното, но досега не са видели бял свят за широката общественост, допълва Христов.

Заключенията, че украинското зърно е негодно за ползване, е потвърдено и от държавната лаборатория на Българската агенция по храните. Пробата на БАБХ, взета лично от служители на агенцията, също не вижда бял свят извън заседанието на Консултативния съвет, твърди Христов.

По публикацията работи: Пламена Сутева