Без действия, няма резултат. Това е изводът, до който стигна агенцията. Сушата в Европа тази година е най-лошата от 500 г. насам, като 64% от територията на континента в момента е в условия на суша в различна степен
Ако не се приложат бързи и ефективни мерки, сушата може да се превърне в норма до средата на века в Европа, съобщиха членовете на ЕП, предаде „Euronews“.
Повтарящи се тежки засушавания биха имали значително въздействие върху все повече икономически дейности, включително селското стопанство, транспорта, енергетиката и здравеопазването, съобщиха експерти от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) на Европейския парламент.
Според оценката на агенцията екстремните явления, които Европа преживя през последното лято, „могат да се превърнат в норма“ до 2050 г., „ако не бъдат предприети ефективни действия за смекчаване на последиците“, заяви Андреа Торети от Европейската обсерватория за сушата пред членовете на ENVI.
„Тези събития ще засягат Европа почти всяка година“, добави той.
„В няколко области вече са регистрирани сериозни последици“, каза Торети.
Селското стопанство е сред най-засегнатите сектори, като реколтата от царевица, соя, слънчоглед и ориз рязко намалява тази година. Сушата постави под значително напрежение и транспортния и енергийния сектор.
Tранспортът по ключови водни пътища, включително Рейн и Дунав, беше нарушен през лятото поради ниското ниво на водата, което се отрази и на производството на електроенергия от ВЕЦ и АЕЦ.
Торети подчерта, че „засушаването е глобално явление и ако се съсредоточим само върху Европа, по същество подценяваме риска”. Mерките за адаптиране и смекчаване на последиците трябва да се прилагат на различни равнища, включително „европейски подход със засилено сътрудничество“.
„Сушата не познава граници“, каза той.
Но добави, че „основният риск идва от едновременни събития, каквито видяхме тази година“, т.е. суши и горещи вълни.
„В миналото сме подценявали риска, свързан с едновременни екстремни събития“, каза той пред членовете на ЕП.
Неговите призиви за ускоряване на мерките за адаптиране и смекчаване на последиците бяха подкрепени от Ханс Бруйнинкс, изпълнителен директор на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).
„Свидетели сме на доста трансгранични измерения (като например) въздействие върху инфраструктурата“ и хранителните системи, каза той пред членовете на ENVI. „Мисля, че е ясно, че е необходим европейски подход“, добави той.
Що се отнася до селското стопанство Бруйнинкс подчерта, че част от Средиземноморския регион ще стане проблематична.
Сред мерките за адаптиране и смекчаване на последиците, които той изброи пред комисията, са използването на различни породи култури, подобряване на напоителните системи, въвеждане на прецизно земеделие и възстановяване на почвата и други екосистеми.
Междувременно Янез Ленарчич, комисар по управление на кризи, заяви, че „Европа вече не разполага с достатъчно ресурси за борба с горските пожари“, като отправи друго сериозно предупреждение към членовете на ENVI.
През този сезон са изгорели над 750 000 хектара гори в ЕС, което е най-високият брой, наблюдаван от началото на записите през 2006 г.
„Това лято Европа стана свидетел на един от най-лошите сезони на горски пожари в последно време“, каза той.
„Очевидно е, че изменението на климата води до повече горещини и продължителни периоди на засушаване и в резултат на това рискът от горски пожари се разпространява в цяла Европа, а пожарите стават все по-чести и по-интензивни.“
По думите му Комисията е подготвила план от четири точки за подготовка срещу този повишен риск: бързо увеличаване на капацитета за борба с пожарите, като например самолети и хеликоптери, предварително разполагане на повече пожарникари в районите, особено уязвими от горски пожари в началото на сезона, и по-добра стратегия за превенция.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
