Днес отбелязваме Деня на независимостта на България. Но освен това тази дата е свързана и с нещо друго. Днес се навършват 101 години от смъртта на българския поет, писател и драматург, най-често припознаван като „патриарх на българската литература“, Иван Вазов.
Творчеството на Иван Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
„Патриархът на българската литература“ е роден на 27 юни 1850 г. и учи в родния си град Сопот, след това в Калофер и Пловдив.
Вазов живее за кратко в Румъния и там среща хъшовете – тази среща се оказва съдбоносна, защото насочва писателят към патриотично-граждански теми, на които остава верен до края на живота си. Иван Вазов работи като учител и преводач, но именно писателството дава облика на живота му. Оформен под прякото въздействие на патриотичния подем в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цял живот защитава своето разбиране за високата обществена мисия на литературата.
Иван Вазов оставя ярка следа в историята на България и оказва огромно влияние върху българската литература и българската култура. Неговото творчество е преведено на повече от 50 езика и е широко разпространено и в чужбина.
