Това е загадка, която вълнува цяла България вече близо век и половина и може би е на път да бъде разгадана. Нова версия за местонахождението на гроба на Дякона си пробива път през институциите. Повече по въпроса разказва Павел Кипров, посещавал дома на баба Ванга
Разрешаването на една загадка на близо век и половина изглежда си пробива път през институциите последните месеци. Става въпрос за гроба на Васил Левски, чието местонахождение се търси още от Освобождението. Сега, една не много популярна версия, че костите лежат под малък, недокосван досега храм в центъра на София, изглежда е успяла да убеди някои институции да дадат съгласието си за проучване на терена.
Запленен от историята, откакто се помни, историческите книги, които Павел Кипров прочита през своите 80 години живот, вече отдавна няма място къде да съхранява. Хипотезите за местонахождението на костите на Васил Левски обаче, е част от историята, която казва, не представлявала особен интерес за него. Едно посещение в Петрич в края на 80-те години променя всичко. Той посетил дома на Ванга, изключително близка на неговото семейство.
„Може би най-големият приятел в нейния живот беше чичо ми. Първият път, когато отидох, до нея седеше сестра й Люба. И тя вика: „Любе, гледаш ли го този? Той ще присъства на отваряне на гроба в една софийска черквица. Обикновено, когато ходех сам при нея, винаги използваше времето да ми подхвърли някаква приказка в тази връзка”, разказа Кипров пред Нова телевизия.
„И после много убедително ме въведе в нещата, като постепенно, постепенно аз разбрах точно мястото до сантиметър къде е. Историята не е много дълга. Още първата нощ Дякон Софроний, който му е бил най-близкият приятел в София, взел една черга от църквата, отишъл, разровил гроба, на рамо, от гробищата направо там, прибрал го и на втората-третата нощ вече направил гроба. След като го положил, поставил вътре кръст, нож и пистолета на Дякона“, допълва той.
Кипров е убеден, че и сега, костите на Дякона се намират там.
След като рухва по време на бомбардировките през 1944 г. на мястото на средновековна трикорабна базилика, на днешната улица „Цар Калоян” в центъра на София, е издигнат малък храм. И до сега в него се съхранява останалата невредима икона на „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, чието име храмът носи. Споделеното се превръща в кауза на живота на Павел. Запознава се подробно с всички хипотези, посещава храма многократно, свързва се с общественици. Дори, след като публикува „Гробът на Васил Левски“, самият Николай Хайтов се сближава с него и гостува в дома му, чак в симитлийското село Черниче. Павел Кипров обаче не успява да събуди интереса на институциите.
Вера Тодорова от години стои в центъра на благотворителна фондация, която припознава за своя каузата на Павел. Проучване на посеченото място за наличие на кости чрез специализирана апаратура е стъпката, за която от няколко месеца се борят. Базирайки се на факта, че останалите хипотези за местонахождението на гроба на Апостола също не почиват на исторически доказателства, а само на разкази, отправят запитвания за сканиране на храма към Софийската митрополия и към районната община, на чиято територия той се намира – „Средец“. Успяват да ги убедят и получават официални разрешения. За да се премине към действия, сега Съвета за теренни проучвания към Националния археологически музей, би следвало да разгледа казуса. Ще го направи ли обаче, отговор от тях все още няма. Молбата отлежава на бюрото на неговия председател от два месеца.
По публикацията работи: Пламена Сутева
