„Патриархът на българската литература“ Иван Вазов е бил номиниран за Нобелова награда преди близо 110 години. Поетът, роден в Сопот, е един от най-значимите ни творци. Той пише по време на два исторически периода- Възраждането и следосвобожденска България
На този ден през 1916 г. професор Иван Шишманов заедно с председателя на БАН Иван Гешов издигат кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция – през 1895 г. “Под игото” е преведен там, пише Марица.
Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели. За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).
Творчеството на Вазов оставя ярка следа в родната литература, а още приживе той е обявен за неин „патриарх“. В своята дългогодишна кариера той поставя жалони като поет, писател и драматург, а пловдивският период от живота му е сред най-силните в неговото творчество.
Досега у нас номинирани за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
