Днес рожден ден празнува Васил Михайлов Найденов. Той е известен български поп певец, композитор и текстописец. Започва кариерата си като вокалист на рок група „Диана Експрес“, с която записва една от най-хитовите си песни „Синева“ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 г. с песента „Адаптация“ от саундтрака към популярния едноименен филм. През 80-те години се превръща в една от звездите на българската поп сцена.
Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.
Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1970 г. е във вокално-инструментална група „Златни струни“ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с първоначално име „Явление 69“), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни инструменти, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил ръководител на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни инструменти, групата през 1972 г. участва в международния фестивал „Златният Орфей“ за поп-музика). През 1973 г. групата издава дебютната си самостоятелна малка плоча с 4 песни.
В началото на 70-те год. на 20-и век за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. През 1975 г. става солист на „Диана Експрес“, като пее във втория студиен албум на групата. Песента „Синева“ се превръща в голям хит, като не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор – Васко Синевата. След това закратко е клавирист в Тангра, като свири в синглите „Не знаеш умора“ и „Ако имаш време“. Последната печели награда в Младежкия конкурс за забавна песен. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тест“.
Звездата му изгрява през 1979 г., когато песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В същата година печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Адаптация“, „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: Втора награда на „Златния Орфей“ е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още три негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ – „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ – пак по музика на Тончо Русев – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.
Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1979), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
