Учените направиха нов преглед на биоразнообразието в световния океан. Оказва се, че 2/3 от морските организми са ни непознати, а повечето неоткрити видове живеят на големи дълбочини
Богатството на живота
Откакто Карл Линей поставя основите на биологичната систематика в средата на XVIII век, учените се опитват да определят колко вида обитават Земята. Колко голямо е разнообразието им, как се е променяло в геоложката история и какво се случва сега, са фундаментални въпроси, на които все още не е намерен отговор, предават БГНЕС.
Понастоящем науката познава малко над 1,5 милиона вида, но експертите признават, че това е само малка част от истинското биоразнообразие. От време на време се появяват общи оценки, които варират в два порядъка, от 3 до 100 милиона, в зависимост от метода на преброяване. Някои изследователи например смятат, че само гъбите на планетата са повече от 5 милиона вида, въпреки че са описани само около сто хиляди.
Най-точната оценка е направена през 2011 г. от учени от САЩ, Великобритания и Канада. По техни данни на Земята има около 8,7 милиона вида, от които 7,7 милиона – животни. Около 86% от сухоземните и 91% от морските организми все още не са открити. При изчисленията експертите разглеждат само еукариотите – организми, чиито клетки съдържат ядра. Тоест те не са преброили бактериите и археите.
На сушата и в морето
По-голямата част от познатите на биолозите видове са сухоземни. За биолозите морското дъно е абсолютна тера инкогнита. Особено така наречените абисални равнини, дълбоки от 4 го 6 километра и заемащи около 40% от океанското дъно. Не само всяка морска експедиция, но и всяка проба от седименти, носят нови открития.
Морски геолози от Швейцария, Норвегия, Франция, САЩ, Германия, Испания, Великобритания и Полша са използвали нов метод за анализ на генетичния материал на околната среда (еДНК), за да оценят биоразнообразието в океаните. Те извършили масово секвениране на еДНК – почти 1700 проби – от дълбоководни седименти от всички океански басейни, събрани по време на 15 морски експедиции. И са получили около 2 милиарда ДНК последователности.
Изследователите сравняват новата информация със съществуващите глобални набори от данни за ДНК на планктона от светлия и тъмния океан, както и с всички налични референтни последователности за познатите еукариоти. Те използват предимно базата данни за ДНК на планктона, събрана по време на околосветското пътешествие „Тара“ през 2009-2013 г., когато бяха събрани 35 000 проби от 210 места във всички океани по света. А също и резултатите от експедицията „Маласпина“ през 2010 г., в която участваха повече от 400 изследователи на два изследователски кораба.
Близо 2/3 от електронната ДНК на дънната фауна не може да бъде идентифицирана. В повечето случаи учените дори не могат да определят към коя група животни принадлежи дадена последователност.
„Това показва сериозна празнина в познанията ни за морското биоразнообразие“, каза Ян Павловски, професор в катедрата по генетика и еволюция в Женевския университет, който е ръководител на изследването.
Оказва се, че разнообразието на най-малките организми на океанското дъно е поне три пъти по-голямо, отколкото в другата част на океана, и цялото това множество е представено главно от неизвестни таксономични групи.
„Познанията за видовото разнообразие на дълбоководните животни са много скромни. Според нашите оценки те обхващат от 10 до 12 процента от реално съществуващите видове, а може би и по-малко“, коментира резултатите от изследванията на чуждестранните си колеги докторът на биологическите науки Андрей Гебрук, ръководител на Лабораторията за дънна океанска фауна, заместник-директор на Института по океанология „Ширшов“ на РАН в областта на екологията на моретата и океаните.
Най-обитаемите части на Земята
Традиционно екосистемите на тропическите гори на сушата и екосистемите на кораловите рифове в океана се считат за най-гъстонаселени. Новите данни показват, че дълбоките океански равнини могат лесно да се конкурират с тях. Горите в тропиците са дом на около един милион вида, приблизително толкова са и екосистемите на кораловите рифове. Според Андрей Гебрюк на морското дъно може да се очаква подобно разнообразие.
„На повърхността морското дъно изглежда безжизнено на дълбочина от 4-5 километра, но това впечатление е измамно“, обяснява биологът. „Там има огромно разнообразие от живот, но то просто не се вижда с просто око: много са малки. Животните са с размери от частица от милиметъра, но видовото им богатство е невероятно“.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
