За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха заедно почит на героите от 1903 г.
Навършват се 119 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание днес. То е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили – Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия, областите Македония и Южна Тракия да останат в пределите на Османската империя след края на Руско-турската война, довела до Освобождението на България.
Борбата срещу това решение е взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година и придобива организиран характер със създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун, и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население.
През 1903 г„ 10 години след своето създаване, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) решава, че е настъпило времето за въстание срещу Османската империя. След спорове между водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както иска Гоце Делчев, се налага мнението за перманентно повдигане на целия народ.
Първи и масово въстава Битолският революционен окръг, после са обхванати Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско (днес в границите на Северна Македония). В Крушево е обявена република, в чието управление са поканени да се включат представители на всяка една етнорелигиозна общност в града -българска, гръкоманска и влашка. Макар да просъществува едва 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. тя е считана за най-големия успех на въстанието. Революционното движение се разраства в Солунски окръг към Струмица и в Скопско. На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг, днес територията му е в границите на две държави – България и Гърция.
На 17 септември 1903 г. щабът на въстанието моли София да обяви война на Турция. Под натиска на Великите сили и заплахата за нападение от съседите, България, която не е готова за война, изразява само дипломатически протести срещу насилията над въстаналото българско население.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Жертвите са огромни. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души. Годишнината от тези исторически събития е повод цяла България да се прекланя пред подвига на радетелите за свободен живот – на много места в страната ще бъдат организирани чествания и поднесени венци.
За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха заедно почит на героите от 1903 година. Това се случи ден след като двете страни подписаха историческия договор за добросъседство (следствие на 18-годишни преговори), а делегации, водени от премиерите на двете страни, поднесоха заедно венци пред саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас” в Скопие.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
