Котките могат да се държат дистанцирано и като цяло така, сякаш живеят на по-високо ниво на съществуване от нас, обикновените хора. Но котките са по-приобщаващи, отколкото понякога си мислим.
През последните години учените доказаха, че котките всъщност имат дълбока връзка с хората. Тези сложни същества могат и искат да общуват с нас и дори следят движенията ни, когато не сме наблизо.
Още по-удивително е, че котките могат да разпознават собствените си имена (способност, която свързваме най-вече с кучетата), а сега нови изследвания показват, че това котешко постижение отива много по-далеч, отколкото сме предполагали, предават от sciencealert.
В ново проучване учените откриват, че освен че знаят собствените си имена, котките изглежда разпознават и имената на други котки, които познават, а може да знаят и имената на хората, които живеят в същото домакинство. Може би най-странното е да осъзнаем, че тези дистанцирани, привидно неангажирани същества слушат тайно нашите разговори през цялото време.
„Това, което открихме, е изумително“, разказва Сахо Такаги, изследовател в областта на науките за животните, понастоящем в университета Азабу в Япония. „Искам хората да знаят истината. Изглежда, че котките не слушат разговорите на хората, но всъщност го правят.“
При експериментите Такаги и колегите му изследователи проучват котки, които живеят в жилища с много котки, като това са или домашни котки, които живеят в домакинство с много котки, или котки, които живеят в „котешки кафенета“ в Япония, където посетителите могат да общуват с многобройните котки, които живеят в заведението.
„Само домашните котки очакваха конкретното лице на котката, след като чуеха нейното име, което предполага, че те са съпоставили името на котката и конкретния индивид“, пишат изследователите в своята статия. „При чуване на името на котките изследваните очакваха съответното лице“.
Екипът признава, че все още не знаем много за специфичните механизми, които стоят зад социалното обучение при котките. Макар че животните в проучването изглежда са свързвали имена и лица (както на познати хора, така и на други котки), все още не разбираме окончателно как те развиват тази асоциация в средата си на живот. Отчасти това се дължи на трудностите при изучаването на котките, които авторите надлежно отбелязват.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
