„Това означава вече ясен сигнал, че ерата на многото евтини пари и ликвидност е приключила“, допълни той
Това е един от инструментите в ръцете на централните банки, в случая ЕЦБ, с които се бори инфлацията, иначе най-добрата борба срещу инфлацията е производството на повече стоки и услуги, които да балансират излишъка на парична маса, но това е по-лесно да са каже, отколкото да се направи. Те направиха направо половин процент, което изглеждаше скромничко, но всъщност е двойно повече от очакваното. Така коментира финансистът Левон Хампарцумян решението на Европейската централна банка да повиши основната си лихва с половин процента.
„Това означава вече ясен сигнал, че ерата на многото евтини пари и ликвидност е приключила, защото излишъкът на ликвидност е един от проинфлационните фактори, който помпа инфлацията. Сега вече се смята, че растежа в еврозоната трябва да се контрира с по-висок лихвен процент“, смята финансистът.
„Притеснението на ЕЦБ е рязкото повишаване на лихвите в южните държави на еврозоната, основно Италия. Ние сме част от банковия съюз, практически за нас, това ни пази от още по-рязко повишаване на лихвите. Държавата трябва да вземе антиинфлационни мерки, за да може ние, ако сме сериозни, че ще ходим в еврозоната, да отидем, защото Хърватия ще отиде“, коментира Хампарцумян в ефира на БНТ.
„ЕЦБ заедно с вдигането на лихвите, обяви един нов инструмент, което е начин да се продължи подпомагането на по-задлъжнелите южноевропейски държави, без това да се отрази на цялата картинка. Опитват се по някакъв начин да наподобят ситуацията в САЩ 2009-2010 година“, каза още Левон Хампарцумян.
Според него ние трябва да мислим за план за реиндустриализация, за енергийна независимост, което не е непременно свързано със слънчеви централи.
Той смята, че банките имат достатъчно пари. „Днес ипотечен кредит се взима по-трудно отколкото в периода на 2007-2008 година. Бумът на цените в жилищното строителство в големите градове ще се поуспокои най-вероятно, достъпът до кредит няма да бъде по-труден, но той ще стане по-скъп. Банките могат да си променят търговските политики“, каза още банкерът.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
