Редки басейни в Червено море може да хвърлят светлина върху произхода на живота на Земята

Това сочи проведено проучване. Става въпрос за т. нар. дълбоководни солници, които представляват изключително солени езера и се образуват на морското дъно. В тях липсва кислород, но въпреки този факт те гъмжат от живот и могат да дадат представа за това как е възникнал животът на планетата Земя. Учени твърдят, че дебелите слоеве от микроби поддържат разнообразен набор от животни. Извлечените проби от ядрата на новооткритите басейни „представляват непрекъснат запис на минали валежи в региона за период от нас 1000 години, плюс записи на земетресения и цунами

Редки дълбоководни басейни със солен разтвор, открити в Червено море, могат да бъдат ключ към екологични катаклизми в региона, продължили хилядолетия, и дори да хвърлят светлина върху произхода на живота на Земята, показва ново проучване, предаде БГНЕС.

Дълбоководните солници са изключително солени или „хиперсолени“ езера, които се образуват на морското дъно.

Те са сред най-екстремните среди на Земята, но въпреки екзотичния си химичен състав и пълната липса на кислород, тези редки басейни гъмжат от живот и могат да дадат представа за това как е възникнал животът на Земята и как той би могъл да се развие и процъфтява сред богати на вода светове, различни от нашия.

„Сегашното ни разбиране е, че животът на Земята се е зародил в морските дълбини, почти със сигурност в безкислородни условия“, казва пред Live Science водещият автор на изследването Сам Пуркис, професор и ръководител на катедрата по морски науки в Университета в Маями.

„Дълбоководните солници са чудесен аналог на ранната Земя и въпреки че са лишени от кислород, гъмжат от богата популация от така наречените „екстремофилни“ микроби.

„Изучаването на тази общност позволява да се надникне в условията, при които животът на нашата планета се е появил за първи път, и може да насочи търсенето на живот в други „водни светове“ в нашата Слънчева система и извън нея.“

Тези басейни могат да доведат и до откриването на микроби, които да допринесат за разработването на нови лекарства – допълва Пуркис.

„Молекули с антибактериални и противоракови свойства вече са били изолирани от дълбоководни микроби, живеещи в солени басейни“, каза той.

На учените са известни само няколко дузини дълбоководни солени басейни в целия свят, които варират по размер от няколко хиляди квадратни фута до около квадратна миля (2,6 квадратни километра). Известно е, че само три водни обекта съдържат дълбоководни солени басейни: Мексиканския залив, Средиземно море и Червено море.

Червено море притежава най-големия известен брой дълбоководни басейни със саламура. Смята се, че те възникват от разтваряне на джобове от минерали, отложени по време на миоценската епоха (преди около 23 милиона до 5,3 милиона години), когато морското равнище в региона е било по-ниско от днешното.

Досега всички известни дълбоководни солени басейни в Червено море бяха разположени на най-малко 15,5 мили (25 километра) от брега. Сега учените са открили първите такива басейни в залива Акаба, в северната част на Червено море, където потопените солени езера се намират само на 1,25 мили (2 километра) от брега.

Изследователите откриха басейните по време на експедиция през 2020 г. на борда на изследователския кораб OceanXplorer на организацията за морски изследвания OceanX. Експедицията изследва крайбрежието на Червено море на Саудитска Арабия, „зона, която досега е получавала малко внимание“, каза Пуркис.

„На тази голяма дълбочина обикновено няма много живот на морското дъно“, каза ученият. „Въпреки това басейните със саламура са богат оазис на живот. Дебелите слоеве от микроби поддържат разнообразен набор от животни.“

Най-интересни сред тях „са рибите, скаридите и змиорките, които изглежда използват саламурата за лов“, каза Пуркис. Саламурата е лишена от кислород, така че „всяко животно, което се отклони в саламурата, веднага се зашеметява или умира“, обясни той. Хищниците, които дебнат наблизо, „се хранят с нещастниците“, отбеляза той.

Близостта на тези басейни до брега означава, че те биха могли да са натрупали отток от сушата, включвайки в своя химически съставземни минерали .

Следователно, потенциално биха могли да служат като уникални архиви, съхраняващи следи от цунами, наводнения и земетресения в залива на Акаба през хилядолетията, каза Пуркис.

Това, което се случва в басейна със солен разтвор, остава в басейна със солен разтвор

Тъй като в саламурата липсва кислород, басейнът предпазва обичайните животни, които живеят в и на морското дъно, като ровещи се скариди, червеи и мекотели.

„Обикновено тези животни раздвижват морското дъно, като нарушават натрупаните там седименти“, казва Пуркис. „Не така стоят нещата със солените басейни. Тук всички седиментни слоеве, които се утаяват на дъното на соления басейн, остават непокътнати.“

Пробите от ядрата, които изследователите извличат от новооткритите басейни със солен разтвор, „представляват непрекъснат запис на минали валежи в региона за период от нас 1000 години, плюс записи на земетресения и цунами“, казва Пуркис.

Техните открития показват, че през последните 1000 години големи наводнения от сериозни дъждове „се случват приблизително веднъж на 25 години, а цунами [се случват] приблизително веднъж на 100 години“.

Тези констатации относно риска от цунами и други бедствия могат да дадат „много насоки ки за мащабните инфраструктурни проекти, които в момента се изграждат по крайбрежието на Акабския залив“, каза Пуркис.

„Докато крайбрежието на залива Акаба традиционно е било слабо населено, сега то се урбанизира с изумителни темпове.“

В бъдеще „ще се стремим да работим с другите държави, които граничат със залива Акаба, за да разширим оценката на риска от земетресения и цунами“, каза Пуркис.

Освен това „се надяваме да се върнем в солените басейни с по-усъвършенствано оборудване за сондиране, за да се опитаме да разширим реконструкцията си след 1000 години, по-дълбоко в древността“.

По публикацията работи: Пламена Сутева