Това написаха и публикуваха от българското Министерство на външните работи. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“. Това заявява Министерството на външните работи (МВнР) на България в своя декларация.
Ето и декларацията на българското Министерство на външните работи:
„Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване – Северна Македония и Албания] от [юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави“.
