В третия годишен доклад за върховенството на закона, представен днес от Европейската комисия (ЕК), се казва, че безотчетността на главния прокурор Иван Гешев предизвиква тревога
Европейската комисия представи днес втория годишен доклад за върховенството на закона в Европейския съюз, като този път отправя и препоръки към отделните страни. ЕК препоръчва комисията за противодействие на корупцията да предприема последователни действия, за да достигне до окончателни присъди по случаи, в които са подведени под отговорност висшестоящи лица. Препоръчва се също повишаване на прозрачността при държавната реклама, особено когато договорите са сключени чрез последници, предаде Нова телевизия.
За България в документа се отбелязва, че правителство е обещало да въведе допълнителна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и законодателни промени за надзор на отказите за предприемане на разследване, като част от реформите, свързани с изпълнението на плана за икономическо възстановяване и осигуряването на средства от ЕС.
Нарастват тревогите за дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) и попълването на неговия състав. Липсата на постоянно съревнование при издигането на магистратите и широката употреба на командироването може да повлияят на независимостта, се посочва в доклада.
Отчита се закриването на специализираните съд и прокуратура, както и това, че служителите ще бъдат преместени към съществуващи структури. Положително е оценена работата на Административния съд.
Допълва се, че все още липсват трайни резултати и осъдителни присъди за корупцията на високо равнище.
В доклада се посочва, че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока. Запазват се опасенията от липсата на ясни правила за прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама в медиите. Според ЕК все още не са достатъчни действащите правила за прозрачността на медийната собственост. Добавя се, че се наблюдава подобрение в средата за работа на журналистите, но не са отпаднали пречките пред достъпа им до обществена информация и заплахите от дела срещу тях.
Отправени са шест препоръки, сред които е избягване на командироването на съдии; внасяне на законодателни промени за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на политическото влияние. Комисията очаква също нашата страна да приложи мерки за почтеност на бюджетните служители, особено в средите на полицията и правораздаването.
Ръководството на Прокуратурата на Република България се запозна с констатациите за България в третия годишен доклад на Европейската комисия (ЕК) относно върховенството на правото във всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Ръководството на ПРБ изразява съгласие със заключенията на ЕК относно продължаващите предизвикателства пред съдебната реформа у нас. Българската прокуратура многократно е вземала дейно участие в изработването на необходимата законодателна рамка, която да повиши доверието сред гражданите и бизнеса и подобри ефективността на органите на съдебната власт. Следва да се отбележи обаче, че през последната година отсъства конструктивният подход у представителите на другите власти – изпълнителна и законодателна, което неминуемо оказва влияние върху изпълнението на препоръките от предходните доклади за върховенството на правото. Въпреки това използваме възможността още веднъж да потвърдим подкрепата на прокуратурата за осъществяване на необходимите изменения на законодателството, стига същите да са съобразени с основополагащите ценности на Европейския съюз, Конституцията на Република България и трайната практика на Конституционния съд.
Следва да отбележим, че в рамките на изминалите две години ПРБ на два пъти е представяла на законодателната власт конкретни експертни предложения за изменение на наказателноправната уредба. На 6 юни 2022 г. прокуратурата изпрати на вниманието на 47-ото Народно събрание конкретни предложения за изменение на наказателното законодателство, които да подобрят противодействието на редица престъпления, в т.ч. и на престъпленията от омраза, както и такива, насочени срещу лица, управляващи моторни превозни средства под въздействието на наркотични вещества и алкохол.
Прокуратурата изразява своето удовлетворение от ангажимента на Комисията да следи за последиците от приетите през м. април 2022 г. изменения в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдебни органи и чието действие ще стартира по-късно този месец. Припомняме, че ръководството на прокуратурата и представители на Специализирана и Апелативна специализирана прокуратура многократно вече споделиха своите професионални притеснения относно възможните негативни последици пред продължаването на делата за корупция. Следва да се има предвид, че отговорността за предизвикателствата, които се очаква да настъпят след влизането в сила на измененията и допълненията в ЗСВ на 28 юли 2022 г., ще е на авторите им. В контекста на начина, по който бяха изготвени и впоследствие приети визираните поправки в съдебния закон, ПРБ споделя напълно констатацията, посочена в доклада на ЕК, според която у нас продължава да липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането.
Докладът на ЕК за върховенството на правото за България за 2022 г. напълно потвърждава изразеното още на 20 декември 2021 г. от ръководството на ПРБ становище, че включването на въпроси и теми от вътрешно-политически характер, отнасящи се до съдебната власт в Плана за възстановяване и устойчивост за България, е извършено не по искане на представители на Комисията, а по изричното настояване на представители на изпълнителната власт на Република България.
Тази констатация още веднъж идва да покаже, че постигането на напредък относно върховенството на правото в Република България не би било възможно без общото взаимодействие между отделните власти и институции според определената от Конституцията и закона тяхна компетентност.
Ръководството на българската прокуратура изказва своята благодарност към прокурорите, следователите и съдебните служители за положените от тях професионални усилия за подобряване състоянието на върховенството на правото у нас.
По публикацията работи: Пламена Сутева
