Портокаловият сок преди беше лакомство, което трябваше да изцедите сами. Преди повече от век свръхпроизводството на портокали помогна да се създаде сутрешната основна храна, която познаваме и обичаме
Кутията с портокалов сок обикновено стои до чая и кафето на масата за закуска. Преработеният портокалов сок като ежедневна напитка е сравнително скорошна поява, пише Би Би Си.
Настоящият му статут на глобален феномен е творение на търговци от 20-ти век. В началото на 1900 г. портокалите във Флорида и Калифорния се борят за вниманието на американските купувачи. Плодовете се разнасяха навсякъде и се консумираха пресни или изцедени вкъщи, като се получаваше вкусен еликсир с цвят на мед. Калифорния разчиташе на портокала от Валенсия.
Флорида обаче отглеждаше четири разновидности. Това означаваше, че когато през 1909 г. производителите са се събирали, за да се справят с разрастващия се проблем – пренасищането с портокали, за да може пазарът да ги понесе – изстискването им, вместо ограничаване на производството им, се смяташе за възможно решение.
Портокаловият сок, произведен в търговската мрежа, се предлагаше само в кутия. Вкусът му не приличаше на пресен и апетитът към него отразяваше това. Само 0,01 паунда, или около една чаена лъжичка, консервиран портокалов сок е бил консумиран на човек в САЩ през 1930 г. Витамин С беше идеална причина да консумираме повече портокали. Нещата наистина тръгнаха от земята, когато специалистът по хранене Елмър Макколъм популяризира мистериозно заболяване, което според него е резултат от консумация на твърде много храни, „произвеждащи киселина“, като хляб и мляко.
Всъщност истинската ацидоза, която има различни причини, не може да бъде отстранена чрез ядене на маруля и цитрусови плодове, както твърди Макколъм.
„Лечението беше просто: Консумирайте портокали във всякаква форма и при всяка възможна възможност“, пише Браун. „И Sunkist увери страхуващия се от ацидоза читател, че е невъзможно да се прекалява с портокалите.“ Фокусът скоро отново се върна към витамините, тъй като лекарите се противопоставиха на тези идеи, но волята да прегърне всякакви капризи в услуга на портокалите беше налице.
Сокът все още беше консервиран в този момент от своята еволюция и далеч не беше популярен. Опитът да се кондензира портокалов сок като мляко доведе до запомнящо се лоши резултати. „Високите температури изгориха блясъка му и създадоха вискозна и кафеникава смес, на която липсваше свеж вкус“, пише Хамилтън, историкът. Но изпаряването на част от водата под налягане, смесването на част от пресния сок обратно в концентрата и след това замразяването му беше по-успешно.
По публикацията работи: Силвана Димитрова