Открит е нов вид гигантска водна лилия, който се крие в продължение на 177 години. Огромното растение е било в архивите на Кралските ботанически градини в Кю и е растяло сред други водни колекции, но погрешно е идентифицирано като друг вид.
Сега подробно научно изследване разкри, че това е ново за науката. Растението държи рекорда за най-голямата водна лилия в света, с листа, растящи над 3 м (10 фута) широки, съобщават Би Би Си.
Градинарът Карлос Магдалена, един от водещите световни експерти по водни лилии, отдавна подозираше, че растението е различно от другите два известни гигантски вида, Victoria amazonica и Victoria cruziana .
И така, работейки с учени от Боливия – от Националния хербариум на Боливия, Ботаническите градини Санта Круз и Обществената ботаническа градина Ла Ринконада – той събра някои семена и ги върна в Кю.
Той каза за BBC News следното: „Това означаваше, че можем да го отглеждаме редом с другите два вида при абсолютно същите условия. След като направихме това, можехме много ясно да видим, че всяка една част от растението е напълно различна”.
Работейки заедно с Карлос, ботаническият илюстратор Луси Смит направи подробни научни рисунки и на трите вида.
Това включваше и влизане в оранжерията през нощта, защото цветята на водната лилия излизат само на тъмно.
Тя каза: „Успях да получа достъп до цветята, а също и като гледах листата, можех, като илюстратор, да подчертая тези разлики, които видях.
„И всъщност, докато рисувах тези различия, те станаха още по-силни в съзнанието ми и намерих нови начини да ги разгранича.“
Тя добави: „Може би съм пристрастна, но от трите вида мисля, че [новият вид] има едно от най-красивите цветя.“
Kew има дълга история с растенията: Къщата на водната лилия е построена през 1852 г., за да покаже своите колекции.
Гигантите – открити през 1800 г. – са били природно чудо на епохата и родът е кръстен на кралица Виктория. Новото откритие показва, че водните лилии все още крият някои изненади и учените казват, че има още какво да научат за тях.
Д-р Алекс Монро от RGB Kew обясни: „Нито един от трите вида не е много добре проучен.
„Все още не знаем колко популации има и колко се различават по размер. Ние наистина не разбираме много добре биологията на опрашването. Не знаем много за разпространението на вида – как се предава от едно място на друго.
„Така че все още има много неизвестни. И мисля, че тъй като те са толкова огромни – толкова очевидни – хората наистина не са се сетили да ги изучават толкова подробно.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
