Европейският телескоп Gaia пусна най-новата си партида данни в понеделник, тъй като се стреми да събере най-големия каталог от източници на светлина в небето
Gaia се превръща в машина за откриване като никоя друга. Звезди, астероиди и далечни, ярки галактики – всичко, което може да бъде видяно от обсерваторията. Gaia вече е картографирала позициите на близо два милиарда обекта, споделят от Би Би Си.
Сателитът Gaia на Европейската космическа агенция беше изстрелян през 2013 г. и беше разположен на милион мили от Земята.
Прилича малко на въртящ се цилиндър. И докато се върти, телескопът използва своята построена от Великобритания камера с милиард пиксела, за да проследява всичко, което свети или се движи – с удивителна точност.
„По същество преди можехме да кажем много точно къде се намират, сега можем да кажем какви са“, каза за Би Би Си проф. Ник Уолтън от университета в Кеймбридж и член на научния екип на Gaia. Ето и някои от нещата, които е постигнал телескопът.
- Космическият телескоп Джеймс Уеб, ударен от малък метеорит
- Първа снимка на чудовищна черна дупка в нашата галактика
- Докато Земята обикаля около Слънцето, сравнително близките звезди изглежда се движат срещу „неподвижните“ звезди, които са още по-далеч
- Тъй като знаем разстоянието Слънце-Земя, можем да използваме ъгъла на паралакса, за да изчислим разстоянието до целевата звезда
- Но такива ъгли са много малки – по-малко от една дъгова секунда за най-близките звезди или 0,05% от диаметъра на пълната Луна
- Gaia прави повтарящи се наблюдения, за да намали грешките в измерването до седем микро-дъгови секунди за най-ярките звезди. В предишното публикуване на данни, през декември 2020 г., Gaia също разкри основна информация за яркостта и цвета на тези звезди.
Спектроскопията разделя светлината, идваща от звездите, в съставните й цветове, за да разкрие химията, температурата, масата, възрастта и скоростта на изследваните цели. Подобна информация ще даде на изследователите още по-задълбочена представа за това как е структурирана и еволюира галактиката Млечния път – от миналото към бъдещето.
Извличането на данни на Gaia вече включва:
- два милиарда източника на светлина – предимно звезди, но също и много обекти на Слънчевата система и някои отвъд Млечния път
- спектроскопски детайли, разкриващи температура, химия, маса и възраст за 100 милиони обекти
- 1,9 милиона квазари – далечни галактики, където ненаситната централна черна дупка захранва светлинно излъчване
- 156 000 астероида – критични за разбирането на техния произход и възможността те да преминат близо до Земята
И с някои от тези 3D звезди, също картографирани в близката галактика Андромеда, би трябвало да имаме по-добра представа как и точно кога нейната маса ще се слее с Млечния път – нещо, което се очаква през следващите няколко милиарда години.
Едно от най-изненадващите открития, идващи от новите данни, е признанието, че Гея може да прави така наречената астеросеизмология. Това е изследване на фините повърхностни резонанси на звездите, които позволяват на учените да извличат информация, като например колко голяма е звездата и колко е стара.
Всеки път, когато Gaia пусне най-новия си набор от данни (а това е третото пълно издание), той незабавно се копае от астрономически групи по целия свят.
„Най-вероятният сценарий за това как тези звезди получават толкова високи скорости е, че те трябва да са били близо до нашия галактически център, който има физиката да произведе тези ускорения“, каза д-р Тимо Прусти, учен от проекта Gaia на Esa.
„Досега тези звезди са били по-скоро кандидати, защото точността на Gaia не е достатъчна [за да ги разбере напълно], но съм сигурен, че астрономите ще бъдат готови със своите запитвания да атакуват новите данни на Gaia.“
Други горещи теми, готови за копаене, включват дали звездите са обогатени с елементи, по-тежки от водорода и хелия, или са изчерпани.
Звездите с ниска „металичност“ са по-очарователни, защото вероятно са много стари, може би в първата група, която се събра, за да образува Млечния път.
Тъй като се очаква Gaia да продължи да сканира небето до 2025 г., може да е краят на десетилетието или дори началото на 2030-те, преди цялата й информация да бъде пусната в обществено достояние.
До края на мисията си Gaia можеше да идентифицира десетки хиляди планети в Млечния път.
П публикацията работи: Силвана Димитрова
