Какви са предимствата и недостатъците от въвеждането на еврото у нас?
„Планът за въвеждане на еврото има чисто технически характер. Единственото, което има да се уточни по въпроса с еврото, са сроковете. Ние решение за присъединяване към еврозоната не взимаме сега. Ние сме го взели на два пъти. Първият път през 1997 година, когато решихме, че ще се въведе валутен борд, и вторият път – с решението ни за присъединяване към ЕС“, заяви финансистът Емил Хърсев в студиото на „България сутрин“.
По думите на икономиста Михаил Кръстев не се избързва, тъй като юли месец изтичат две години от присъединяването ни към чакалнята на еврозоната и ние трябва да дадем ориентировъчен срок за присъединяването ни към нея.
„Може би част от обществото никога няма да бъде готова като психологическа нагласа. Колкото повече се разчита на експертния дебат, толкова хората ще бъдат по-малко уплашени. Ще знаят какви са реалните негативи на еврозоната, които търпим и към този момент“, допълни Кръстев.
„Ефектите от присъединяването ни към еврозоната могат да бъдат само положителни. Има опасности при присъединяването на една малка страна към една голяма валутна зона. Ние негативите вече сме ги поели всички от 1997 година насам. Оттук нататък можем да черпим само позитивите на това наше решение. Първият от тях е отново кредитор от последна инстанция, което намалява негативната потребност на българските банки“, коментира финансистът Хърсев.
Михаил Кръстев изтъкна пред Bulgaria ON AIR, че е голям проблем, ако останем в това положение.
„Можем да го сравним с това да преведем цялото си законодателство според законодателството на ЕС, без да се присъединим към ЕС. Решенията ще бъдат взимани в рамките на заседанията в Брюксел и Страсбург, но ние няма да участваме в тях. По същия начин в момента България се влияе от всички процеси, които се развиват в еврозоната, от политиката на европейската централна банка. Доколкото гласът ни ще бъде чут, когато се присъединим към еврозоната, е въпрос на мотивираност от страна на политическия ни елит“, заключи той.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
