Невероятната история на химна „Върви, народе възродени“ и паметника на Светите братя

Монументът пред Националната библиотека е построен през 1972 г. и днес основно е реставриран

За първи път в списание „Мисъл“ през 1892 г. се появява текст на стихотворение в 14 куплета с оригинално заглавие „Кирил и Методий“ и подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Текстът е подписан от Стоян Михайловски, предаде Bulgaria on air.

Няколко години по-късно на учител в ловешко училище е възложена задача да напише нова песен за църковния празник на Св. Св. Кирил и Методий. Дни преди тържествата Панайот Пипков забелязва свой ученик, съсредоточен именно върху произведението на Михайловски. За 10-15 минути успява да напише музиката, която и до днес знаем като химна „Върви, народе възродени“.

По случай 130-ата годишнина от написването на химна над 10 хиляди души се събраха пред Националната библиотека в София, за да изпеят заедно произведението на Михайловски и Пипков.

„Едно общо решение, за да можем да отбележим по един достоен начин годишнината от създаването 130-ата годишнина от любимия ни химн „Върви, народе възродени“, заяво столичният кмет Йорданка Фандъкова.

По времето на социализма текстът на Михайловски претърпява корекции, отпадат конкретни фрази и цели куплети. Така химнът става познат само със 6 четиристишия. И въпреки че социалистическата власт редактира писаното слово по свой вкус, тя построява и един от един от най-разпознаваемите паметници на Светите братя – този пред Националната библиотека, годината е 1972 г. Днес, 50 години по-късно, монументът е основно реставриран.

„Сдружението на фамилния бизнес в България предложи да реставрира на СО паметника. Паметникът е дело на скулптура Гиновски и арх. Иванчев и е създаден преди 50 години“, обясни Биляна Генова от дирекция „Култура“ към Столичната община.

Идеята на паметника на Св. Св. Кирил и Методий в София е високите по над 4 метра фигури да символизират свещи с вечен огън, които осветяват пътя на познанието. Монументът има две копия – в Русия и в Италия.

По публикацията работи: Станислава Гавазова