„Галъп”: ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ са с изравнена подкрепа

Според проучване на „Галъп“ ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ остава еднаква. Тази картина е на база всички имащи право на глас. Погледнато, обаче, имайки предвид единствено твърдо решените да гласуват, се наблюдават електронни нагласи в полза на ГЕРБ, ръст на „Възраждане“ и добър старт на новата партия на Стефан Янев. Според проучването най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев. Наблюдава се спад в доверието към правителството. По повод войната в Украйна, от проучването става ясно следното: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. По отношение на Северна Македония в ЕС, нагласите не се променят – Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ сред всички имащи право на глас остава еднаква. Сред твърдо решените да гласуват обаче картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на „Възраждане“ и добър старт на новата партия на Стефан Янев. Това сочат резултатите от независимо изследване на „Галъп“, в което участвали 805 пълнолетни българи. То е проведено в интервала между 29 април и 6 май 2022 г. чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети.

Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад, сочи още проучването. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония. Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване с 31-годишна традиция, което следи десетки индикатори.

Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%). ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, БСП е с 4,9%, а „Има такъв народ“ – с 4,8%. „На кантар“ сред всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%). Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.

А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)? ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната“. ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите“ гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България“ – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.

По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.

Устойчивостта в правителството. Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.

По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“.

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна. Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато темата отново беше ескалирала.

Изследването е независимо. Вълната на интервюиране бе сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклонение: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.