Кои породи кучета живеят най-дълго

532

Кучетата от породите джак ръсел териер и йоркширски териер имат най-дълга средна продължителност на живота, установи проучване на британски и тайвански специалисти

Данните са за домашните любимци, отглеждани в Обединеното кралство.

Според изследването най-кратък е животът на породите с плоски муцуни като френски булдог и мопс.

Експерти от Националния тайвански университет в Тайпе и от британския Кралски ветеринарен колеж са анализирали сведения за 30 563 починали кучета в Обединеното кралство в периода между 2016 г. и 2020 г. Те са използвали базата данни “Веткомпас”, като са категоризирани 18 породи кучета, признати от “Кенъл клъб” – главната британска киноложка организация, както и информация за такива, които са кръстоски, предаде novini.bg.

На тази база изследователите съставят таблици за продължителността на живота на домашните любимци, като я изчисляват от раждането на кучето (нула години).

Във Великобритания джак ръсел териерите живеят най-дълго – средно 12,7 години, следвани от йоркширски териери (12,5 години), бордър коли (12,1 години) и спрингер шпаньоли (11,9 години). За разлика от тях френският булдог има най-кратка продължителност на живота – едва 4,5 години. Това е приблизително с три години по-малко от други породи с плоска муцуна, при които се наблюдава ниска продължителност на живота – английски булдог (7,4 години) и мопс (7,6 години). Авторите предполагат, че това може да се дължи на големите рискове за здравето, пред които са изправени разновидностите със специфична форма на лицето.

При всички породи кучета средната продължителност на живота, отчетена от нула години, за мъжките екземпляри е 11,1 години, четири месеца по-кратка от тази на женските. Любимците, които са били кастрирани, живеят по-дълго (около 12 години за женските и 11,5 години за мъжките) в сравнение с тези, които не са били подложени на подобна интервенция (10,5 години за женските и 10,6 години за мъжките).

Данните от изследването са публикувани в изданието “Сайънтифик рипортс”.

По публикацията работи: Станислава Гавазова