Шеф Андре Токев от затвора: Никога не съм бил зависим от алкохола

Шеф Андре Токев заяви, че никога не е бил зависим от алкохола и никога не е изпитвал нужда да пие постоянно. Известният кулинар признава вината си за това, че през ноември шофира в нетрезво състояние. Токев разказа за спомените, които има около своето задържане, за дните си, прекарани в затвора, за съкилийника си

„След като си употребил и се е случило, хората си мислят, че си зависим. Просто не понасям алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е проблемът. И наистина трябваше да кажа по-рано: „Щом не можеш, недей да го правиш“. Но сме винаги по-умни след случката“, каза в ексклузивно интервю пред bTV Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене.

Известният кулинар призна вината си, след като през ноември бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние с 19 промила алкохол в кръвта. От януари излежава ефективно наказанието си.

Ето някои от въпросите, на които Токев отговори:

Какво е чувството, когато животът тече зад решетки?

Няма голяма промяна, защото за мен дали съм зад решетки, или извън решетките животът продължава. Човек трябва да се амбицира, да използва максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм безпомощен в това да мога да помогна на моето семейство или на моя отбор в ресторантите. Това най-много ми пречи. Не мога да се видя с близките. Това е наистина един неприятен момент, но все пак съм тук по наказание. Нещо човек трябва да усети, за да може следващия път да се получи да не прави лоши крачки.

Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

Не мога точно да си спомня. Беше ми неприятно, все пак човек винаги си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, но не ги е предотвратил. Присъдата беше по споразумение със съдията и с прокурора, така че знаех предварително и се бях подготвил за това нещо, така че не беше шок. Разбира се, е неприятно.

Помниш ли последната нощ, когато беше вкъщи преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене.

Да, съвсем нормално. Бях два месеца под домашен арест и психически успях да се настроя, да се наглася за това нещо. Както се казва, донякъде съм и по собствено желание. Споразумях се да дойда тук, за да си отлежа наказанието. Много е важно човек вътрешно да е готов за това нещо, да се примири, че не го очаква 5-звезден хотел, все пак отиваш в затвора

Сам ли си в стая?

В момента сме по двама или трима, зависи.

А с какъв човек делиш дните си сега?

С много приятен, горе-долу сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам за какво лежи, не съм се и интересувал. Поли се казва. Има си минало, което е, но той си е променил коренно мисленето, има идеи, след като приключи тук, много добре да се развива напред.
За какво си говорите с Поли?

За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега точно прочетох една книга, която се казва „Как да работим 4 часа в седмицата“. Просто е интересно наистина как човек с по-малко време, но много по ангажирано да се развива напред.

Как минават дните в затворническите общежития?

Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора. тръгват си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска след това обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в затвора, там имаш само определени часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазаруваме.

Помагаш ли в кухнята?

Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще видим кога ще стане. Но момчета някой път ме питат за съвет и аз им казвам. Храня се всеки ден в столовата. За тези продукти, които имат, готвят добре. Но идеята ми е, ако наистина да работя, за да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, но трябва да минат комисии.

По публикацията работи: Пламена Сутева