Министърът на културата Атанас Атанасов (ПП) взриви снощи социалните мрежи с авторско видео, с което благодари на хората, които са го поздравили за рождения ден. Оставаме го без коментар, а публикуваме само някои реакции в социалните мрежи.
Само ще припомним, че Атанасов отказа да подпише резултатите от конкурса за директор за Народния театър заради негови съмнения, че единият от кандидатите е в нетрезво състояние.
Костадин Ангелов (ГЕРБ):
В студентските години, когато се събирахме имахме един приятел, който отговаряше за веселието на нашия малък колектив. Кръстихме го отговорник „банкети и карнавали“. Малко по-късно на шега се обръщахме към него с „Г-н министър на културата…“ Неговото име е Явор. Явор е много забавен човек. Завърших медицина и почнах работа в Шокова зала. Доведоха ми едно младо момче в безсъзнание. Притесних се много. Почнах да се суетя и чудя какво да направя. Д-р Манов(възрастен и опитен колега, неврохирург. Мир на праха му.) дойде при мен и веднага погледна зениците и каза: Това е опиоидна интоксикация, т.е. младото момче се беше надрусало с наркотици. Никога няма да забравя тези зеници, т.нар. точковидни зеници. След като изгледах клипчето с Министъра на културата Наско и се загледах в очите му, веднага си спомних случая с младото и надрусано с наркотици момче. Професионално изкривяване. Жалко за културата, жалко и за министъра на културата. Дано не яде утре бой от Кирил.
Иван Анчев (Републиканци за България):
Ще го кажа с две думи, после още няколко: Потресен съм! Това е резултатът, когато случайни хора попаднат на неслучайни места! Тотална липса на усещане за време, място, послание, действие и още каквото искате – добавете! Просто Наско…
Петринел Гочев, художник и театрален режисьор:
Господин Атанасов, тъй като ме представлявате, а от публичното ви поведение ме втриса, както и поради невъзможността ми да напусна изкуствата в които работя от деветдесета година до сега, настоявам да подадете оставка. Така или иначе това видео предизвиква недоумение у мнозина дали нещо такова не е породило безпрецедентната му поява. Не изпитвам съжаление като мнозина като към „горкото момче“, защото сте около трийсетте и отдавна сте напуснал юношеството. Предполагам, че сте баща като мен и би трябвало да познавате онази вътрешна дисциплина която ни прави крайно отговорни към следите които оставяме, заради децата ни. Имаме тази отговорност към тях, какво те ще открият в зрелите си дни като наши следи. Това ни касае лично. Това, което е обществена отговорност, е портретът ни сред хората. Колкото по – високо в обществената структура ни е довела отговорността, толкова по значимо и символно е всяко наше действие, както и всеки наш образ. На позицията на която сте – най – високата в сектор култура ( и изкуства ) вече придобивате и тази отговорност да сте портрет на всички ни. Непосилно е на практика, знам, защото много от нас изпитват гняв, отчаяние и омраза, когато са превърнати в щрих от обществена уродливост, която не е част от личната им същност. Това се случва непрекъснато и имаме инстинкт на търпимост. Но в този момент на обществена крайност, на разруха на държави, унищожение на градове и избиване на хора, да интимничи публичният ни представител, неглиже разпасан в кабинета на Министъра на културата, публично… Във времето на всеобхватна връзка с всеки, чрез мрежата, освен насладата от тази мигновена близост с хиляди и милиони, отговорността също взривно се уголемява. Особено на позиция като вашата. Всяка дума е неизбежно тълкувана като многослоен символ, всеки кадър на публична личност е вече натоварен със смисъл, и вие нямате право да не знаете това или да го пренебрегвате. Просто недостоверния образ на „момчето“ е лъжа. Тъй като вече съм убеден, че тази лъжа ви опива, ви казвам, не като съвет, напуснете този отговорен пост! В момента той, заедно с институцията към него, са опорочени и сринати в дъното на обществената йерархия. А ние, хората на изкуствата и в цялост на културата, не искаме това. Изискваме отговорно, пристрастно, воюващо за високия смисъл, за наследеното обществено богатство, за материалното ни добруване, здраво работене. И Министър на Културата на Република България, няма право на мотаене и псевдо-интимна фриволност. Свикнал съм да ме привикват за обяснения за една или друга моя позиция. Няма да отговоря на покани от подобен характер. Това което съм написал е по убежденията ми. Не членувам в никаква партия и нямам политически пристрастия.
София Коен, доскорошен председател на Централен израилтянски духовен съвет:
Не знам какво да кажа… Навършил е 32 години. Достатъчно са, за да можеш да преценяваш какво може и какво не може да поства един министър.
Георги Кадиев:
Когато си министър, има неща, които нямаш право да правиш.
Като това видео.
Румяна Ченалова:
Нещо не е наред.ПРОСТО не е наред. Министърът на културата !!!!!!!!
