На Донецкото и Луганското направления основните усилия на противника са съсредоточени върху военни действия в районите на населените места Попасная и Рубежне и върху установяване на контрол над град Мариупол, се казва в актуалната сводка на украинското МО по превод на БЛИЦ.
В Мариупол се съсредочава все повече военна техника, която за може да унищожаво огнищата на съпротива, без оглед оетите върху гражданската инфраструктура.
До голяма степен по-нататъшният ход на специалната военна операция в крайна сметка зависи от времето, в което въоръжените сили на Руската федерация и Народната милиция на ДНР ще успеят да освободят напълно Мариупол.
Колкото по-скоро това се случи, толкова по-бързо частите на руската армия и военнослужещите на ДНР ще могат да започнат да прикриват южния фланг на групировката ВВС, действаща в Донбас. От своя страна обкръжаването на тази, най-боеспособна група е в състояние окончателно да сломи съпротивата на украинската армия, пишат руски медии.
В момента главният укрепен район в Мариупол, който все още е в ръцете на украинците, се намира на територията на металургичния завод Азовстал.
Индустриалната зона Азовстал, разположена на брега на Азовско море, е правоъгълник с размери приблизително 3 на 4 км, върху който има голям брой производствени и складови сгради с дебели стени и тавани.
Под някои от тези сгради има и многоетажни сутеренни етажи и подземни комунални услуги. С една дума, това е истински укрепен район. За да го „отворят“, щурмовите отряди се нуждаят от подходящ „инструмент“. И този „инструмент“, беше разкрит вчера на една от снимките, направени от украински източници в Мариупол.
Става дума за 240-мм самоходна минохвъргачка 2С4 „Тюлпан“, фигурираща в документите на Главното бронетанково
управление на Министерството на отбраната на Руската федерация като „обект 305“.
Нейната история започва в средата на 60-те години на миналия век, когато съветската армия се нуждаела от самоходна минохвъргачка, способна да разбива на прах с мини от заткрита позиция, съдържащи много по-голямо количество експлозив, отколкото артилерийски снаряди от подобен калибър, всякакви укрепления на потенциален враг.
Освен това самоходната минохвъргачка трябвало да може, ако е необходимо, да изстрелва мини по врага със „специална бойна глава“, тоест неутронна или ядрена.
През 1966 г. в ОКБ-3 на Уралския транспортен машиностроителен завод започва разработването на нова 240-мм самоходна минохвъргачка под ръководството на главния конструктор Георгий Ефимов.
През 1971 г. идеята на Ефимов успешно завършва цикъла на изпитанията и е приета от съветската армия под името 2S4 „Лале“.
В СССР лалетата се произвеждат до 1988 г. С основната си задача – унищожаването на укрепени сгради, укрепления, както и струпвания на жива сила, оръжия и военна техника на противника – 27-тонните самоходни „чудовища“ се справиха перфектно, което като цяло не е изненадващо.
Ако например фугасните снаряди на 203-мм самоходно оръдие „Пион“ съдържат от 13 до 24 кг експлозиви, то 240-милиметровите фугасни мини на „Лале“ са пълни с 14-46 кг експлозив. След експлозията на такава мина в земята остава фуния с диаметър десет метра и дълбочина шест метра!
„Лалетата“ демонстрираха своята висока ефективност както в Афганистан, така и във втората чеченска кампания.
