130 души бяха спасени след нападението на театъра в Мариупол на 16 март. Загубилите живота си там обаче са много повече. В изявление на градския съвет на Мариупол се казва, че загиналите са около 300 души
Украинските власти, позовавайки се на свидетелски показания, заявиха, че около 300 души може да са били убити при бомбардировката на театър в обсадения южноукраински град Мариупол на 16 март, предаде Ройтерс.
Градският съвет заяви, че все още не е възможно да се определи точният брой на загиналите след инцидента в театъра, където стотици хора потърсиха убежище.
Украинското правителство по-рано заяви, че е невъзможно да се каже колко са убитите, защото Мариупол е в хаос и е под почти постоянни бомбардировки от руските сили.
Русия отрече да е бомбардирала театъра. Кремъл твърди, че руските сили не са се насочили към цивилни след нахлуването в Украйна на 24 февруари.
„От свидетели идва информация, че около 300 души са загинали в Мариуполския драматичен театър в резултат на бомбардировката от руски самолет“, се казва в изявление на градския съвет на Мариупол в петък.
„До последния момент човек не иска да повярва на този ужас. Но думите на тези, които са били вътре в сградата по време на този терористичен акт, говорят обратното.“
Петро Андрушенко, съветник на кмета на Мариупол, даде същата оценка, без да дава повече подробности.
Ръководителят на мисията на ООН за наблюдение на човешките права в Украйна Матилда Богнер каза, че нейният екип не е успял да получи достатъчно информация, за да провери броя на загиналите в театъра.
„Получаваме все по-малко информация от Мариупол и в този конкретен случай все още се опитваме да проверим подробностите“, каза тя пред журналисти от Женева чрез видеовръзка.
Украинските власти съобщиха, че около 130 души са били спасени от развалините и че мазето на театъра е устояло на атаката.
Мариупол, който обикновено е дом на около 400 000 души, е подложен на тежки бомбардировки от седмици. Цивилни хора, хванати в капан в града, са се подслонили в мазета с малко храна, ток или течаща вода.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
