Одобриха излизането на „Български пощи“ от транспортното министерство

Решението беше прието на първо четене, като „против“ законопроекта гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за пощенските услуги със 121 гласа „за“ и 90 – „против“, без въздържали се. „Против“ законопроекта гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“. „За“ гласуваха народните представители от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

С промените се предлага държавната политика в областта на пощенските услуги и маркоиздаването да се осъществява от определен с постановление на Министерския съвет заместник министър-председател, се посочва в доклада на ресорната комисия по транспорт и съобщения.

В хода на дебата от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“ застъпиха тезата, че със законопроекта ще се модернизират „Български пощи“ ЕАД. Сред аргументите за изваждането им от Министерство на транспорта и съобщенията е превръщането на пощенските клонове в центрове за комплексно административно обслужване.

От ГЕРБ-СДС възразиха като посочиха, че законодателната промяна е единствено с цел да се избегне конфликтът на интереси на министъра на транспорта Николай Събев, който е собственик на спедиторска фирма.

От „Възраждане“ също възразиха, като посочиха, че няма да подкрепят предложението. Костадин Костадинов, председател на ПГ „Възраждане“ обясни, че предложението буди недоумение. По думите му „Български пощи“ от години насам са в състояние, което, по думите му, е меко казано плачевно и грижите, които се полагат за тях, очевидно не са добри.

„Настоящият министър на транспорта е един от добрите експерти в този бранш. След като от два гаража е успял да направи империя, очевидно е добър”, обясни Костадинов и заяви, че буди голямо недоумение прехвърлянето на пощите от ръцете на човек, който би могъл да оправи тази компания.

Благовест Белев от „Продължаваме Промяната“ каза, че „Български пощи“ са част от критичната инфраструктура на страната и трябва да бъдат управлявани не между другото, а целево. Той посочи, че структурната промяна е част от коалиционното споразумение, свързано с административната реформа, така че гражданите да бъдат обслужвани на едно гише. Той подчерта, че това е единственият оператор, който достига до малки населени места.

Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС настоя, че цялата идея на законопроекта е конфликтът на интереси.

Колегата му Росен Желязков допълни, че това не е законопроект за „Български пощи“, тъй като преминаването им към вицепремиера Калина Константинова вече е станало с акт на Министерския съвет.  Депутатът отбеляза, че въпреки изваждането на електронното управление и сега на съобщенията от ресорите на Министерство на транспорта и съобщенията, електронните съобщения остават към транспортното ведомство. По думите на Желязков в коалиционното споразумение няма нито един ред за този важен сектор в българската икономика – съобщенията. Депутатът обясни, че в този сектор на съобщенията влизат телекомуникации и пощенски услуги.

„Ние в момента изваждаме пощенските услуги, в който сектор са ангажирани над 230 предприятия, от които над 78 са активно действащи пощенски оператори, от ресорния министър на транспорта към вицепремиера Калина Константинова”, обясни депутатът.

По думите му това е разкъсване на политиката. Желязков обясни, че Калина Константинова като вицепремиер осъществява политики по хоризонтала, а не по вертикала. Той бе категоричен, че въпросните промени нямат своята нормална логика.

Халил Летифов, заместник-председател на ПГ на  ДПС заяви, че цялото упражнение днес, което правят депутатите, е за да избегнат конфликта на интерес на министъра на транспорта. По думите му това е единственият аргумент за приемането на този законопроект. Той постави въпроса за експертния капацитет на вицепремиера, който ще поеме управлението на „Български пощи“. Летифов посочи, че от въпрос към Калина Константинова, ставало ясно, че от една страна ще се подобрява материалното състояние на „Български пощи“, а от друга страна ще се оптимизира състоянието им. Летифов отбеляза, че 2340 са пощенските станции в малки населени места, а 240 в населени места с под сто жители. 1304 се намират в населени места с под 800 жители. „Разбирайте, че оптимизацията им вещае смърт на тези пощенски станции“, каза депутатът.

Настимир Ананиев настоя, че пощите не са неефективно управлявани и затова трябва да отидат при вицепремиера по ефективно управление.

По публикацията работи: Пламена Сутева