Доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН смята, че в България може да се стигне до зърнена криза, не само заради дефицит на жито. Той изтъка и войната между Русия и Украйна като причина. Тя може да засегне земеделското производство и от там цената на хляба се превръща в мъгла
Икономическите последици от войната в Украйна вече са факт. Русия и Украйна са най-големите износители на зърно за Европа. Цената на пшеницата продължава да расте.
„Китай е най-големият производител, а Русия – най-големият износител на зърно в света. В същото време има данни, че Украйна може да изхранва цяла Европа със своята пшеница. Ние също сме голям производител, но по-голямата част от нашето зърно отива за износ“, заяви в студиото на „България сутрин“ доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.
От думите му стана ясно, че до криза у нас може да се стигне не само заради дефицит на жито.
„Войната може да удари земеделското производство – 30% от добива на зърното зависи от азота, а той е 60% природен газ. 80-90% от азота в Европа идва от Русия и Украйна. Тези заводи се контролират от „Газпром“, уточни доц. Боюклиев.
Изчисленията показват също, че 40% от себестойността на зърното се формира от горивата, необходими за сеитба, обработка, жътва. Експертът прогнозира, че земеделските производители ще изпитат големи трудности. Затова и цената на хляба не може да се прогнозира.
„Министерството на земеделието и Министерството на отбраната могат да изкупят зърното. В МЗ е търговията, там е и потреблението. България има запечатани фурни, които са на дърва. Това са военно временни средства. Защо да не върнем този стария хляб и фурни – те могат да решат частично проблема, ако продължава да расте цената на хляба. Ние се отказахме от традиционния хляб, заложихме на такъв на електрически фурни и газ“, подчерта доц. Огнян Боюклиев.
Той акцентира върху необходимостта от дългосрочна политика, която да стимулира родното производство.
„85% е вносът на зеленчуци и плодове. Внасяме домати от Португалия, от 3500 км, цената на горивото има голямо значение вече. Както и качеството на зеленчуците и плодовете. Трябва да стимулираме късите вериги. Това означава около София и по-големите градове да се произвеждат зеленчуци – пресни и свежи да стигат до трапезата. Неслучайно около Париж са най-богатите фермери“, каза експертът от БАН.
И предупреди, че без адекватни мерки – може да се стигне до криза в хлебопроизводството.
„Ако земеделските производители нямат пари да купят азотни торове, производството пада с 30%, при покачване на цените на горивата – още повече ще паднат добивите, може да се окажем в дефицит. Войната е лошо нещо и ние трябва да се борим за мир“, завърши гостът.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
Планирането на екскурзия до Япония може да бъде вълнуващо, но и предизвикателно. За да се…
С всяка година интериорният дизайн се променя и развива, като носи нови тенденции и концепции…
Данъчната оценка на имот е процес, който се изисква при различни сделки или административни процедури,…
Пантофите за детска градина са неразделна част от ежедневието на всяко дете. Те не само…
Възможността да не сме единствените разумни същества във Вселената винаги е интригувала света. Какво ще…
Доколко животът на Земята се влияе от слънчевата радиация? Ново проучване доказа въздействието на електромагнитните…
Leave a Comment