Директорът на „Метрополитен“: Метрото е най-сигурното бомбоубежище в България

При евентуална необходимост метрото може да се използва като бомбоубежище. То може да побере до 500 хил. души и е защитено от ударни вълни, почвени натоварвания, има вентилация и електрозахранване   

Войната в Украйна ни кара да обърнем внимание на собствената ни безопасност. Засега българските власти информират, че няма военна опасност за страната ни.

По непотвърдена информация, на територията на София съществуват над 500 подземни скривалища, но едно от най-големите бомбоубежища е метрото.

„Метрото представлява огромна подземна инфраструктура. Това са 46 км тунели, 42 подземни метростанции, всички те могат да бъдат използвани в екстремни ситуации като укритие, тъй като всички конструкции на метрото са изчислени да могат да издържат на почвени натоварвания, подземни води, сеизмични въздействия, също така и ударна вълна“, каза директорът на „Метрополитен“ инж. Стоян Братоев за Bulgaria ON Air.

Според нето това е перфектно укритие.

„Капацитетът на метростанциите е между 450 и 500 хиляди, тъй като различните метростанции имат различна площ. Общо могат да поберат до 900 000 души. В метрото има основна вентилация, всяка метростанция има по 2 мощни вентилатора, така че тази вентилация осигурява необходимия въздух както за пътниците, така и в екстремна ситуация. Метрото има електрозахранване, независимо от различните кръгове“, допълни инж. Братоев.

Той подчерта, че дори да бъде спряно цялото електрозахранване в града, метрото има акумулаторни помещения, които осигуряват аварийно електрозахранване за близо 72 часа.

Запитан защо някои метростанции понякога протичат и има ли значение това за безопасността ни, инж. Стоян Братоев отговори: „Няма никакво значение това, при нас се случва на единични места, но това няма никакво влияние на работата на съоръженията. Има военен план, по който трябва да се действа в екстремни ситуации, това е наш ангажимент.“

Директорът на столичния „Метрополитен“ се надява никога да се не налага да ги ползваме.

По публикацията работи: Мариела Анастасова