Народът празнува Петльовден, а църквата – Сретение Господне: Каква е подготовката за празниците?

151

Датата втори февруари се свързва с няколко имена. Това са Петльовден (по стар стил), Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне

В календара на православната църква 2-ри февруари е празникът Сретение Господне. Посрещането на Господ е един от 12-те големи празници в годината, един от четирите празника, посветени на Божията майка. Възпоменава се описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон в деня, в който Исус навършва 40 дни от раждането си.

От древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките да бъде прочетена очистваща молитва.

Според народния календар, по стар стил на 2-ви февруари се отбелязва Петльовден. Празникът е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка кокошка в зависимост от това момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Преданията разказват следната 300-годишна история:

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за Петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за Петльовден. Петелът курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, „но която няма момче, не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да ѝ го заколят“; с кръвта се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.