След скока в цените на храните и горивата: Поскъпва и алкохолът (ВИДЕО)

Увеличението на цените се усеща от потребителите още в първите дни на годината

След поскъпването на храните, нагоре тръгват и цените на алкохола. За това предупреждават производители, вносители и търговци след значителното повишаване на разходите за транспорт, енергия и суровини.

Първият удар от повишаващите се разходи за бранша потребителите усетиха още в началото на годината. Още в първите дни на януари цените на рафта на най-масовите вина и спиртни напитки тръгнаха нагоре със средно 10 %. Очакванията са обаче алкохолът да продължава да поскъпва заради все по-големите разходи за производство, логистика и продажба. Според сметките на бранша през последната година рязко нагоре са тръгнали цените на основните суровини като: стъклени бутилки, тапи, етикети, картонени опаковки, алуминиеви кенчета, както и разходите за логистика и транспорт.

Още с първите за годината покупки Здравко Рачев с изненада забелязва, че някои от основните алкохолни напитки, които купува, са поскъпнали на рафта.

„Средният клас червено вино, което аз консумирам, миналата година беше около 11 лв. – в момента цената му е над 13 лв. – около 3 лв. нагоре. Уискито – там също наблюдавам скок: едно от най-масовите – 700 грама беше около 17 лв., в момента е 23-24 лв. бутилката”, обяснява той.

От началото на годината цените на рафта при алкохола вървят плавно нагоре, отчитат и търговците. Повече – при вината, по-малко при спиртните напитки.

„Миналата година човек можеше да си купи вино с високо качество за 17-18 лв., докато в момента – хубаво вино под 25 лв. човек трудно може да намери”, казва търговецът на алкохол Стамат Барантиев.

Защо цените на алкохолните напитки тръгнаха стремглаво нагоре – ще проверим по веригата: от лозята – през избите – до рафта в магазина и до бара в питейните заведения.

„ По самата верига абсолютно всичко зависи от енергия – като започнем от производството, през бутилирането, след това имаме логистика. Как да стигне до търговските обекти, след което се стига на рафта – за магазина, заведението – има охладители, които са пак на ток”, коментира Йордан Чорбаджийски  от Национална лозаро-винарска камара

Всеки ръст в цените на горивата, тока и природния газ бързо се усеща в тази изба в петричкото село Капатово. От брането на гроздето, през производството на вино и логистиката на бутилките,  до крайния потребител.

“Ние използваме хладилна централа, за да контролираме температура на ферментация и тя работи на пълна мощност. Имаме преса за мачкане на грозде, имаме помпи, машини за ронене, за мелене на грозде – всичко това всеки ден работи поне по 6-8 часа, а хладилната централа – 24/7 – тогава бележим пикови консумация на ел. енергия”, каза Кирил Иванов, технолог във винарска изба.

Така и с всеки следващ месец сметката за ток на избата расте. От бранша изчисляват, че разходите за енергия за отделните производители на вино са нараснали между 3 и 4 пъти.

„За производството на вина самото изваряване на продуктите ползва много енергия. Отделно бутилирането също използваме ел. енергия,  така че целият процес е свързан с енергоносителите. Ако едно дружество е плащало 30-36 хил. за ел. енергия – в момента сметката е 100-120 до 150 хил. лв. за ел. енергия”, добавя Чорбаджийски.

Рязък скок на разходите за ток отчитат и в масивите край тракийската низина.

„Всяка изба в края на януари-началото на февруари стартира бутилирането на белите вина от предишна реколта – т.е. ние сега ще стартираме бутилирането на бели вина и розета от реколта 2021, които сме брали миналата година лятото и есента. Това означава, че ни трябва голямо количество ток, който да задвижи нашата бутилираща линия. Все пак се налага едни огромни помпи да изтеглят десетки хиляди литри от един в друг съд – тези помпи работят с електричество. Филтрирането, бутилирането на виното. Всичко това работи с електричество. Няма друг начин – ток, ток, ток”, добавя производителят Злати Златев.

Заедно с по-високите сметки за ток, нагоре вървят и цените на консумативите, които се използват в производството на бутилките с вино, отчитат производителите.

„Бутилките поскъпнаха, кашоните поскъпнаха, тапите поскъпнаха , етикетите поскъпнаха – абсолютно всичко поскъпна. Всичко е свързано с енергоносителите. И има производители на суровини, които си вдигат цените от днес за утре. Всички консумативи са поскъпнали с между 15 и 30 %”, коментира Йордан Чорбаджийски.

„Стъклото е доста енергоемкък материал за производство и с увеличаването на цените на електроенергията съответно и там бележим известни повишавания. Друг материал, който използваме са алуминиеви капачки – партньорите ни казват, че има недостиг на алуминий в световен мащаб. Това наложи и новите цени”, добавя Кирил Иванов.

Проблем има не само с по-високите цени на суровините, но и с доставката им. Тъй като заради пандемията логистиката и транспортът им стават все по-трудни.

 „Имаме сериозни проблеми с доставката на бутилки, които купуваме от Франция, от Италия – ако миналата година един производител си е поръчал бутилки септември месец , датата на доставка е юни т.г. Така че забавят бутилките”, уточни Чорбаджийски.

Това прави сметката в избите все по-сложна.

„В момента сме притиснати и ни се налага да повишим цените. Същото е при повече от колегите.  Някои го правят по 2-3 пъти по 3-4 %, други – в началото на годината – увеличаваме с 10-12 %, а някои по-редки вина – с 15 %. При всички случаи – ръстът е двуцифрен на целия пазар”, обясни Златев.

Кирил Иванов обяснява, че повишението в цените е средно от около 15% на бутилка.

„Когато се повишават тези цени  естествено и до крайния потребител достига едно увеличение. Ние се стараем да запазим едни константни цени на пазара, и тъй като към всяка промяна на цената крайният потребител е доста чувствителен, затова и ние гледаме доста деликатно да подхождаме към това”, обясни той.

Затова цените на виното ще продължат да растат и през тази година, прогнозират производителите.

„Такива са прогнозите и очакваната, че минимум ще има 20 % ръст спрямо миналогодишните цени. Тава са цени от склад на производителя. Това, което ще виждаме т.г. е леко повишаване на цените, което ще се случи март-април-май най-късно и се надявам след това да ги задържим цените, да се нормализира пазарът, вече да се стабилизират цените и на енергоносителите”, допълни Чорбаджийски.

По-високите разходи заради шоковия ръст при енергията усещат и производителите и вносителите на дестилирани напитки.

„Завишението е някъде около 3 пъти по нашите сметки. Примерно едно производство от сметки за ел. енергия от 14-15 хил. лв. на месец станаха в последния месец около 42-43 хил. лв. Над 3 пъти, което естествено оказва своето влияние”, коментира Стамат Барантиев, производител и търговец на алкохол.

Затова и всеки етап в производството на ракия, водка или уиски например става все по-скъпо. Производството на спиртни напитки се оскъпява и заради затруднените доставки. Което води дори до недостиг на определени видове твърд алкохол.

„Във веригата на доставки се забелязва изключително силен дисбаланс. Икономиките се върнаха към по-засилен оперативен режим, което доведе до липса на транспортни средства, контейнери, липса на производство даже. Имаме забавени доставки, поскъпнали доставки по време на алкохол.  За голямо съжаление има и вероятност някой да остане без алкохол”, предупреди търговецът Ралица Скорчева.

Всичко това тласка цената на спиртните напитки нагоре. Браншът прави опити сам да поеме удара от по-високите разходи. Но засега.

 „Всички ние намаляваме процента на печалбата. Ако до този момент сме печелили 40 ст. от бутилка, към момента ние печелим 32 ст. Правим спестявания от социални кампании, маркетинг инициативи”, добавя още тя.

От тук нататък ефектът от шоковото поскъпване на разходите ще се усети и от потребителите, категорични са от бранша. Някои от производителите дори вече вдигнаха цените на някои от най-масовите високоградусови напитки.

„Всички потребители могат да видят, че на рафтовете в магазините алкохолните продукти са с леко увеличение на цените. В проценти това са между 5 и 15 %. През 2022 г. очакваме да продължи процесът на поскъпване на себестойността на алкохолните продукти. Максимум 15 % ще е ръстът, който очакваме да поскъпнат алкохолните напитки за крайния потребител в магазините. Алкохолната индустрия не може да увеличава цените към потребителите с темповете, с които се повишава себестойността на спиртните напитки, защото това ще доведе до намалено потребление и огромна опасност – сив сектор и нерегламентирани продукти”, каза още Скорчева.

Как поскъпването ще се пренесе и на рафтовете в магазините, питаме търговците. При тях нагоре тръгват както сметките за ток в самите магазини, така и доставните цени от производителите и вносителите.

Йордан Чорбаджийски е на мнение, че при високите класове вино няма да има такива ръстове в цените.

 „Когато цената се вдигне от вносителя към продавача – той я вдига на рафта за клиента, защото няма кой да покрие тази разлика. Надали някой ще успее да задържи цените ниски”, обясни Барантиев.

Неговите продукти ще бъдат завишени с около 3 лева, което е около 25-30%.

„Направихме едно завишение, за да наваксаме инфлацията с около 10 %. Сега заради ел. енергията отново ще вдигнем. Така че 20 % ще е завишението на рафта. Т.е. цените на рафта ще се вдигнат крайно с 30-40 % неминуемо до края на годината”, добавя той.

Допълнителен ръст се очаква и при вносното вино заради слабата реколта при традиционни производители.

И от търговската мрежа към питейните заведения. Всяка седмица доставките на алкохол към този бар идват на нови, по-високи цени, казва собственикът Младен Василев.

 „За съжаление много от вносителите и дистрибуторите промениха цените към нас на различните видове алкохол: от вино, бира до твърди алкохоли – уиски, водка, ром. В момента са между 3 и 15 % нагоре – зависи от продукта. Това няма как да не рефлектира и върху нас, особено във времена, в които имаме постоянно някакви рестрикции към нашия бранш”, допълва той.

Отделно разходите му скачат и заради високите сметки за ток в заведението през последните месеци. Досега е успявал да удържи сам на удара на новите сметки. Както с намаляване на печалбата, така и с икономии – като намаляване на работното време например.

„Работих през деня дълго време, сега отварям само вечерно време с минимизиран персонал, за да мога всичко това да влезе в рамките на нормалните разплащания с всичките доставчици, за да успея бюджетно. За моя радост всички доставчици влизат в положение и успяваме да си помогнем така, че да оцеляваме. За съжаление много колеги около мен не успяват, затварят, редуцират различни фактори – и работно време, и персонал”, коментира още собственикът.

Затова от тук нататък ще е принуден да пренесе част от сметката – в менюто.

„При мен ценообразуването с тази промяна няма да бъде драстично. За някои продукти въобще няма да се увеличи, за други – между 4 и 8 %. Ако има добра новина, тя е , че при най-продаваните уискита аз няма да направя промяна в цената – тъй като така клиентът вижда, че така нещо се е променило при мен, а аз не искам това нещо да се случи. Правя го при марки, които са по-интересни, по-нестандартни. Там променям цените като идеята ми е на хората, които така или иначе са любопитни,  тази цена да не ги притесни”, добави той.

Заради покачването на цените, част от потребителите са принудени да намалят консумацията консумацията.Новите цени на виното и спиртните напитки ще повлияят, както на количеството, така и на качеството на алкохола, който българинът пие, прогнозират от бранша.

„Част от потребителите купуват малко по-евтини продукти, но от същата категория, която са консумирали спиртни напитки. Друга част си купуват по-скъпи, но по-малко количество , т.е. по-специални разфасовки”, обясни Ралица Скорчева.

Младен Василев също очаква новите цени в менюто да стреснат част от клиентите на бара.

„Това се и случва през последната година и половина – две. Самият клиент си промени навиците, промени ритъма в консумация. Вече внимава много какво и как консумира, на каква стойност.  Ако преди това е излизал на бар, ресторант и нощен клуб, в момент две от тях отпадат”, казва той.

По-сериозно се очаква да е поскъпването на бара в дискотеките и ресторантите, където сметките за ток са още по-големи.

По публикацията работи Снежина Раева