Антоновден е: Какво се прави и какво не се прави, за да се предпазим от болести?

Ритуалите на този ден се изпълняват за предпазване от болести

На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Според последната статистика у нас празнуващите Антоновден са 79 968 души, от тях мъжете са 32 984, а жените повече – 46 984.

В житието на преподобни Антоний Велики е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила, пише БГНЕС. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.