Една от идеите на новата власт е постигането на здравеопазване без доплащане. Пациентите трябва да заплащат 50% от лечението си, което го прави скъпо и недостъпно
„Абсолютно възможно е постигането на здравеопазване без доплащане и у нас, каквито са идеите на новата власт. Това каза в ефира на „Твоят ден” председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. По думите му достъпното здравеопазване у нас излиза прекалено скъпо.
„50% от лечението пациентът трябва да заплати сам. Ако здравеопазването е прекалено скъпо, то тогава не можем да твърдим, че е достъпно. Последиците от прекалено скъпото здравеопазване го виждаме по време на COVID кризата”, обясни той.
Управителя на една от големите вериги лаборатории у нас д-р Недялко Калъчев коментира от своя страна, че последната година и половина се е оказала изключително тежка и за лабораториите.
„Още миналата година направихме диагностични пакети, които взаимствахме от САЩ. Трябваше да убеждаваме обаче мениджърите на болниците, че те са им необходими. Срещнахме частична подкрепа, но е трудно, защото пакетите са скъпи. Един такъв, проследяващ склонността към съсирване на кръвта, струва между 15 и 20 лв. Изследванията след прекаран COVID не се покриват от НЗОК”, допълни той.
Д-р Калъчев каза още, че има проект за промяна в наредбата, касаеща плащанията от НЗОК.
„Надявам се тя да бъде реалност и да се стигне до нормативна промяна”, обясни той.
Социалните мрежи обаче се превърнаха в основен източник на информация за пациентите по време на пандемията.
„У нас нямаме ръководство за лечение на COVID, каквото беше издадено по целия свят. Дори да има протоколи за действие, те нямат задължителен характер и не винаги се спазват. Това е причината, когато хора смятат, че има нарушение в пациентските им права, това да се доказва трудно. Хората търсеха информация основно в социалните мрежи, тъй като не можеха да я придобият по друг начин”, коментира д-р Хасърджиев.
Той беше категоричен, че има нужда от коренна промяна в здравната система, чийто разпад започна по време на COVID кризата.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
